Читать «Само една нощ» онлайн - страница 33

възможности. За Майкъл фактът, че Де ла Грип щяха да потънат като страничен

ефект от изпълнението на плана, беше неизбежното зло. Но именно този

страничен ефект бе единствената мотивация на Дейвид, единственото нещо,

което му даваше сили да се бори за постигането на целта си.

Защото унищожаването на тези двама мъже щеше да го освободи.

И ако наоколо случайно се появеше жена, която можеше да бъде сгазена по

пътя, това беше неизбежна жертва, която Дейвид бе достатъчно жесток да

приеме.

8

Питър де ла Грип слушаше убийствения монолог на баща си. Кислородът в най-

малката заседателна зала в „Инвестум“ беше на изчерпване. Питър се опита да

задуши прозявката си, но не успя. Баща му го погледна сурово и продължи да

разкъсва с думи председателката на борда. Да я дроби на парчета, да я дере

жива.

Питър погледна часовника на стената. Беше почти шест, офисът беше празен,

но когато баща му се разпалеше по някоя тема, това отнемаше доста време.

Питаше се дали старият го прави нарочно, дали не оставяше такива разговори за

късния петъчен следобед, за да прецака напълно целия уикенд на избраната

жертва.

Официално Густав де ла Грип, разбира се, беше за равни права между мъжете

и жените. Всичко друго би било медийно самоубийство. Но малкото жени в

бордовете на различните компании, в които „Инвестум“ имаше инвестиции или

притежаваше, не се задържаха дълго. Когато Густав ги извикаше в офиса си и ги

подложеше на подобна унищожителна тирада, те сами си подаваха оставката.

Доброволно. Тогава баща му се оплакваше в пресата колко било трудно да се

намерят качествени кадри от женски пол, целенасочени и отдадени на

кариерата.

В сауната или по време на лов той сменяше тона. Тогава обидните думи срещу

жените във фирмата минаваха всякакви граници и много хора извън доверения

семеен кръг едва ли биха повярвали, че е способен на подобни изказвания.

Жените били едни вятърничави, по време на цикъл били лишени от всякаква

логика, не били биологически пригодни за отговорни постове. Понякога беше

наистина уморително и скучно да го слушаш. Баща му не вярваше в жените и

дори през ум не му минаваше да ги допуска до високи постове. А Питър не беше

от тези, които биха се борили за нечии чужди права. Хората трябваше сами да

водят собствените си битки. И всеки, който твърдеше, че шведският бизнес е

почтен, нямаше никаква представа за какво иде реч.

Питър се размърда на стола и погледна тайничко към телефона си. Луиз му

беше писала, че ще имат гости за вечеря. Вече бе минал да купи напитките, но

щеше да закъснее, а мразеше да я ядосва със закъсненията си. Написа ù бързо

съобщение да започват без него. Нямаше начин да се измъкне.

– Разчитах на съдействие и лоялност от твоя страна – каза баща му на жената. –

Мислех, че си способна да оправдаеш доверието ни.