Читать «Само една нощ» онлайн - страница 15

като да размахваш червен флаг пред очите на разярен бик. – Ние назначаваме

само хора с умения.

Дейвид сякаш изля туба бензин във вече бушуващ пожар.

– Това са глупости – каза Наталия. Бузите ù вече бяха пламнали и искряха като

жарава. – Уменията не са ръководен фактор при назначаване на персонал. Не и

когато хората търсят служителите си по същия начин, по който са го правили

векове наред, чрез същите контакти и връзки. И получават това, което търсят –

същите стари кадри, със същите остарели възгледи. Това няма нищо общо с

никакви заслуги, а е само преобличане на манекените от витрината.

– Не съм казал, че не искаме добри и способни жени. Но някои казват, че

такива се намират трудно – отговори той.

– С такова отношение, няма да се изненадам, ако скоро забелите очите и

обърнете корема като риба на сухо – каза сковано тя. После погледна чинията си

и добави едва чуто: – Искрено ти го желая.

– Справяме се страхотно – каза той. – Имаме…

– Нима не виждаш... – Тя вдигна поглед и заръкомаха. Когато една жена, която

без усилие може да спечели Нобелова награда за етикет, започне да развява

вилицата си из въздуха, това означава, че, меко казано, е ядосана.

– Наталия – прекъсна я той, – нали осъзнаваш, че в момента те провокирам?

Тя млъкна.

– През последната година и половина съм помогнал да бъдат назначени хора в

повече от двадесет борда – продължи той спокойно. – Петдесет процента от тях

са жени. И точно петдесет процента от борда на „Хамар Капитъл“ са жени. – Той

се облегна и забеляза как дишането ù започна да се успокоява. Хвърли поглед

към деколтето ù. Гърдите ù се повдигаха под блузата, а бледата ù кожа

изглеждаше още по-бяла под перлената огърлица. Усмихна ù се. И това беше

може би първата искрена усмивка, която бе отправил към нея. Не, не я мразеше.

Мразеше само тези, чийто представител беше тя. – Назначаването на хора с

нужния опит е част от успеха на компанията ми – продължи бавно той. – „Хамар

Капитъл“ оцеля при финансовата криза и съм напълно убеден, че това се дължи

на екипа, който съм подбрал.

Тя го погледна в очите – напрегнато и внимателно, а той се питаше какво се

случва зад тази хладна външност. После продължи:

– Определена група от хората ми излиза с различни предложения и виждания

за разнообразни подходи в работата. Те имат смелостта да кажат „не“ или да

застанат зад идеята, която им се струва най-правилна, макар и да е различна от

общоприетата. За разлика от много други, ние се задържахме на върха по време

на кризата и не потънахме точно защото имам талантливи колеги – мъже и жени,

имигранти и родени в Швеция.

Наталия премигна. Миглите и бяха дълги и тъмни като защитна стена.

– Добре – каза спокойно тя. На бузите ù бе останало само едно бледорозово

петно.

– Сигурна ли си? – попита Дейвид.

– Да – кимна тя. – Оставих се да ме убедиш. Това не се случва често. Всъщност