Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 261

Позна джипа на бащата на Йоланда, паркиран пред входа на гробището; спря колата си зад него в мига, в който телефонът звънна.

— Кажете, професоре.

— След проявяването се вижда червеникаво петно вследствие на прогарянето. Няма съмнение, това е следа от изстрел.

Амая взе фенерчето си, слезе от колата и тръгна към на пръв поглед затворената желязна порта. Вдигна качулката на палтото си, преди да се изложи на бурята, която я бе следвала по петите през целия път и сега я застигаше с все по-усилващ се леденостуден дъжд. Стори ѝ се, че чува взрив, но не особено силен, почти като пиратка; при все това кучетата пазачи от близките градини се разлаяха, въпреки че звукът веднага потъна в тътена на беснеещите над планината Хайскибел гръмотевици. Откри до зида камък, който ѝ позволи да се повдигне достатъчно, за да се набере и да скочи вътре. Вечерното осветление бе загаснало и гробището тънеше в пълен мрак. Една-единствена светлина проблясваше над стената, подпираща горния край на гробницата на Табесе.

57

Инспектор Ириарте наистина страдаше. Той изгаси лампите, когато го помолиха, и остана облегнат на стената до електрическия ключ, слушайки как цялото му семейство пее „Честит рожден ден“ на тъщата около тортата със запалени свещи. Мразеше да се кара, независимо с кого, а разногласията с колеги му бяха особено неприятни. Избягваше всячески личните стълкновения, но понякога, както тази сутрин, те се оказваха неминуеми. Спречкването със Саласар го бе разстроило и макар че в крайна сметка бе казал каквото искаше да каже, не можеше да се отърве от усещането, че не само не се бяха разбрали, ами на всичко отгоре случилото се щеше да се отрази на общата им работа в бъдеще. Саласар го изкарваше от кожата му, методите ѝ предизвикваха непрекъснати пререкания между колегите, нещо, за което вече бе разговарял с нея, но очевидно без резултат. Яд го беше на намека ѝ, че чувството за колегиалност не му позволявало да гледа в перспектива. Но най-бесен беше, да, бесен, това беше точната дума, от обвинението ѝ, че бил готов да окачи на кръста младши инспектор Ечайде в името на колегиалността. Най-лошото обаче бе, че темата за Берасатеги не излизаше от главата му; признаваше, че да се сметне за приключен такъв сложен случай е доста рисковано. Теорията ѝ беше приемлива, но как да проумее човек ходовете ѝ, след като не ги споделяше, след като криеше информация. А той беше убеден, че го прави.