Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 253

— Ама че гадост! — измърмори Монтес, сбърчил нос.

Амая тръгна към повдигнатата част на пантеона и откри трите стъпала надолу към криптата, стигащи до яка врата, толкова ниска, че трябваше да се наведе, за да влезе. Ядоса се, че бе забравила фенерчето си в колата. Извади телефона и потърси приложението, задействащо малката камера, която осигуряваше приличен лъч светлина. С времето вратата бе добила мъртвешко сив оттенък, който не позволяваше да се определи от какво дърво е направена, но ключалката показваше, че е доста стара. Тя се наведе напред и почти се наложи да седне на стъпалата, мислейки си, че ъгълът за вкарване на ковчег оттам е прекалено малък. Забеляза сухите листа, насъбрани пред вратата като заметени дотам или довети от вятъра, които образуваха прав ъгъл с входа за криптата. Свали телефона си почти до земята и забеляза кривата линия, издълбана в пясъчника при отварянето на вратата, очертана най-ясно върху потъмнелия камък там, където вратата бе спирала при отварянето си. После огледа пантите — целите бяха потънали в прах освен по краищата, където се събираха двете им съставни части; там лъчът от телефона изтръгна бързо намигване от излъскания метал.