Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 223

48

Рос Саласар бе удължила работния си ден малко повече от обикновено. Седеше зад бюрото си и докато чакаше, отговаряше на имейлите.

Вратата на пекарната беше отворена и тя видя от мястото си как Флора влиза, но се престори, че не я е забелязала, докато сестра ѝ не тропна няколко папки върху бюрото.

— Е, сестрице, ето ти докладите и оценката. Оставям ти ги да ги разгледаш на спокойствие, но отсега ти казвам, че стойността на пекарната превишава чувствително общата сума на всички твои имоти, ако още не си ги ипотекирала, да не говорим за помещението, машините… На последната страница съм написала предложението си… Не бъди глупава, Рос, вземай парите и се махай от моята пекарна.

Ернесто, управителят, ги прекъсна. В ръката си държеше пликче от железарията.

— Извинете, че ви прекъсвам. Росаура, къде да оставя дубликатите от ключовете, които ми поръча?

— Не се притеснявай, ние тъкмо свършихме, вземи единия за теб, а останалите остави в шкафчето в склада — отговори Рос. — Благодаря, Флора, скоро ще ти дам отговор — каза рязко тя.

— Помисли си добре, сестрице — настоя Флора, преди да затвори вратата на кабинета зад гърба си.

Рос отвори чекмеджето на бюрото и без да погледне докладите, ги пъхна вътре. След това просто се втренчи в трепкащия на екрана курсор, броейки премигванията му едно, две, три, четири, до шейсет и по-нагоре.

Стана и отиде в склада; отвори шкафа с ключовете и преброи дубликатите, които бе поръчала. Установи, че два липсват, този на Ернесто и този, който Флора бе взела. Върна се в кабинета усмихната, изключи компютъра и излезе, затваряйки вратата зад себе си.

Амая погледна часовника, изчисли разликата със Съединените щати и набра номера на Джеймс. Въпросът, който ѝ бе задала Енграси, бумтеше като чук в главата ѝ през целия следобед.

— Много ни липсваш — долетя отговорът му отвъд океана. — Кога идваш?

Тя заобяснява, че разследването за убийството на Йонан не върви в правилна посока. Че приятелката ѝ доктор Такченко е претърпяла тежка катастрофа с колата… Може би след няколко дни. Чуваше как Ибай бърбори, докато си играеше с телефона, и се почувства изключително тъжна, страшно зле.

После позвъни на Маркина.

— Цял следобед се опитвам да се свържа с теб. Какво ти се яде за вечеря?

— Бях много заета. Сигурно ще се зарадваш да чуеш, че Йоланда Беруета е доста по-добре, днес ходих при нея в болницата.

Тя замълча, изчаквайки отговора му.

— Добра новина.

— Разказа ми за вашата среща.

— …

— Тази, на която си ѝ препоръчал да се свърже дискретно с мен, защото аз съм човекът, който би могъл да ѝ помогне.

— Съжалявам, Амая, тя беше в пълно отчаяние, дожаля ми, заприлича ми на собствената ми майка с тази нейна обсебеност по бебета, но не можех да направя нищо. Само ѝ казах, че ако успее да привлече вниманието ти невинно към случая, може и да ѝ помогнеш. И не сбърках, помогна ѝ.

— Ти ме манипулира.

— Точно това избегнах, Амая, не ми се щеше да се изправи пред теб и да обяви, че аз я пращам; това вече щеше да е манипулация и нещо напълно нередно. Да, свързала се е с теб по моя препоръка, но това беше само съвет към отчаян и дълбоко страдащ човек. Ти прояви интерес и сама взе решението да ѝ помогнеш. Не можеш да ме упрекваш, че имам доверие в теб.