Читать «Дар за бурята» онлайн - страница 213

— Рано е за това. Обобщете сведенията и ще видим. А! И не забравяйте да изключите кръстените момиченца.

— Тук вече ще зациклим, този вид информация не се вписва в смъртните актове и ще трябва да звъним от енория на енория — каза Монтес с отегчение.

Амая слезе от колата и му пожела лека нощ.

— О, щях да забравя! От „Сент Колет“ разрешиха най-сетне посещение на Йоланда Беруета, утре в десет сутринта.

46

Йоланда Беруета не беше в стаята си. Амая излезе пред вратата да провери дали не е сбъркала номера, който ѝ бяха казали. После тръгна към регистратурата на първия етаж и точно тогава я видя да се задава по коридора, съпровождана от медицинска сестра. Видът ѝ я изненада. Йоланда вървеше самостоятелно, придружителката ѝ само предпазливо я подкрепяше за ръката и кръста. На лицето ѝ червенееха няколко немного дълбоки рани, а лявото ѝ око беше закрито с лепенка, която продължаваше към ухото от същата страна. Най-зле, несъмнено, изглеждаше ръката ѝ — бинтована от горе до долу и завързана за врата, гротескна по размери, видимо подута над лакътя, който късият ръкав на нощницата не покриваше изцяло, с изпъната от отока кожа.

— Извинете за недоразумението. Бяхме я свалили на друг етаж за превръзките — каза сестрата.

Йоланда отказа да легне и сестрата ѝ помогна да се настани в едно кресло.

Когато останаха сами, Амая заговори.

— Йоланда, искам да ви кажа, че много съжалявам за случилото се, наистина съжалявам.

— Вината не беше ваша.

— Допуснах грешка и заради това съдийката спря отварянето на гробницата; ако не беше станало така, вие щяхте да се убедите, че синовете ви са там, щяхте да се успокоите и нямаше да се нараните.

— Няма виновни, госпожо инспектор, отговорността е моя, но ако всичко бе протекло, както вие казвате, аз щях да се уверя, че синовете ми са вътре, но никой нямаше да забележи, че липсва момиченцето, щяхте да продължите да ме мислите за луда и може би нямаше да обърнете внимание на горката жена от Елисондо, чието момиченце също липсва.

Трябваше да предупреди Беруета да не споменава нищо пред дъщеря си, макар че на негово място и тя щеше да постъпи по същия начин. Като се изключеха ужасяващите превръзки, Йоланда изглеждаше чудесно, с бистро съзнание, ориентирана, будна, без следа от неувереността и апатията, които като че ли бяха станали част от личността ѝ.

— Бях дезориентирана и уплашена, а заради лекарствата обърках ковчезите, но както виждате, излязох права, откраднали са тялото на моето бебе. Сега трябва само да се постарая да изляза от тук, за да тръгна да го търся.

Амая я погледна разтревожено. Отново бе сгрешила, първоначалното впечатление, че Йоланда се контролира, се оказа всъщност само твърда решимост да продължи издирванията си.

— Сега гледайте да се възстановите, оставете полицията да си върши работата. Ще продължим да търсим дъщеря ви, обещавам ви. — Жената ѝ отправи снизходителна и изпълнена с недоверие усмивка. — Йоланда, дойдох при вас днес главно за да ви задам един съвсем конкретен въпрос.