Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 28

Как й се искаше да може да му повярва. Нуждаеше се да се довери на някого. Дори това да бе скандален мошеник в главата, на който се въртяха само жени.

- Кажи ми - попита тя, - защо си тук, а не помагаш на Локлан да подготви нападението си срещу нас?

В очите му пламна силно чувство, нещо, което тя не можеше да разпознае.

- Тук съм, за да бъда сигурен, че никой няма да те убие, като отмъщение за действията ти.

Маги затаи дъх при думите му, думи, които бе очаквала да чуе през целия си живот. Възможно ли бе, след всичкото това време, той да изпитва чувства към нея?

Смееше ли дори да се надява на това?

- И защо би го направил? - попита тя.

- Ти винаги си била гордостта на Ангъс. Не бих могъл да си простя, ако позволя нещо да ти се случи. Дължа му поне това.

Думите му раниха сърцето й дори по-дълбоко, отколкото си мислеше, че е възможно.

Какво очакваше, любовно обяснение ли? Маги, достатъчно умна си, за да знаеш... Ти си прекалено обикновена, за да ти обърне внимание.

Отново с разбито сърце, тя кимна.

Два дни. Оставаха й два дни, за да измисли нещо.

И тя щеше да го направи. По някакъв начин.

Или щеше да си плати прескъпо.

- Благодаря ти - прошепна му, потупвайки го леко по ръката. - Сигурна съм, че след два дни ще се нуждая от закрилник.

- Значи ще продължиш с това, чак до крайния срок, който ти постави Локлан?

Тя кимна, искайки да може да измисли алтернатива. Но нямаше такава. Без значение, колко трудно бе, тя трябваше да стигне до края.

- Нямам друг избор. Ако отворя вратите и оставя всички да си отидат, ще стана за смях до края на живота си. Ето я онази луда Маги, дъщерята на Блар, която се мислеше за велик

водач сред жените. Тя ги поведе, нали? Право обратно към домовете им, където да бъдат клани и изнасилвани посред нощ от МакДъглас и мъжете му.

Той се протегна към нея.

- Маги...

- Не, Брейдън - каза тя, отдръпвайки се от него. - Ние двамата имаме една и съща цел - да спасим живота на братята си.

Тя погледна към него, позволявайки му да види вълнението в сърцето й.

- Но ми кажи само едно. Ако ти се предам и Локлан върне жените у дома, кой ще гарантира, че при следващата битка няма да загинете ти или Юън? Дали тогава Локлан все още ще се чувства като победител? Или ако той, или Юън загинат? Къде ще е скъпоценната ти мъжественост, когато стоиш над гробовете на братята си?

Преди да може да я спре, тя го остави да стои на средата на двора, замислен над думите й.

Брейдън я наблюдава докато влизаше в залата за хранене.

По дяволите, ако девойчето не бе право. Вече познаваше болката от загубата на един брат и последното нещо, което искаше, бе да погребе още един.

Трябваше да има друго решение на тази лудост. Нещо, което да позволи и на Локлан, и на Маги да запазят честта си.

Стискайки зъби, Брейдън прекоси двора, излезе през задната врата на църквата и се върна в замъка. Щеше да говори с Локлан. Брат му със сигурност бе по-разумен от Маги.