Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 29

Ако не друго, можеше поне да се опита да принуди Локлан да се откаже.

Все пак той бе Брейдън МакАлистър, несравнимият пазител на мира в семейството. Разправяше се с твърдоглавите си братя цял живот. Ако можеше да осигури мир помежду им, тогава със сигурност можеше да разреши този малък спор.

Така де, колко трудно ще е да донесеш мир на хора, които го желаят? Ами Киърън?

Стомахът му се сви при този спомен. Нито Киърън, нито Юън искаха да участват във враждата, която предизвика Айзабел. Дори се бяха опитали да се разберат мирно помежду си преди тя да постави ултиматума си.

Затваряйки очи, Брейдън се опита да потисне самотния образ на плейда в зелено и черно, обвит около семейния меч на Киърън, лежащ върху скалата над камъните, където брат му бе скочил в морето.

Упорито се бе опитвал да предотврати борбата между братята си. Стараеше се да убеди Киърън, че ще има и друга жена, която ще обича толкова силно.

Ти не знаеш нищо за това, Брейдън. Сърцата не могат просто да спрат да обичат и когато един мъж намери жената, от която се нуждае, той ще направи всичко, за да я задържи. Всичко!

Да, това бе истина, която бе наблюдавал повече от веднъж отблизо. Любовта правеше мъжа слаб. Принуждаваше го да върши нелепи, непростими неща и в случая на Киърън, бе коствала самата му душа. Поради тази причина Брейдън никога нямаше да си позволи да обича една жена. Никога нямаше да бъде такъв глупак.

Никога. Неговият живот му принадлежеше и щеше да направи всичко, за да е сигурен, че никоя жена няма да има контрол над него.

Освен това той се наслаждаваше на безгрижното си съществуване и нямаше желание да го променя.

В момента единственото нещо, което желаеше да промени, бе патовата ситуация между двама твърдоглави глупаци.

По някакъв начин щеше да върне жените при семействата им до сутринта. Тогава Локлан отново щеше да контролира мъжете си, а Маги...

Е, той имаше съвсем различен план за нея. План, който нямаше търпение да пусне в ход.

Изтощен и обезсърчен, Локлан бутна вратата на крепостта си, очаквайки празна залата, в която да може да седне тихо и да разсъждава над събитията от деня.

Това, което откри, щом тежката врата се отвори, бяха около четиридесет враждебно настроени мъже, които го наблюдаваха, сякаш той е единствената причина за нещастието им.

- Това не може да е на хубаво - измърмори под носа си той.

Локлан спря и се намръщи. Никога през живота си не бе виждал по-сърдито изглеждаща група. Напомняха му на ято гъски, готови да се изправят пред фермер, носещ брадва. Единственият проблем с този образ бе, че Локлан нямаше брадва.

Или пък нещо друго, с което да се предпази.

А гъските бяха неспокойни. Скупчиха се около него, гласовете им се издигаха и резонираха от каменните стени, докато викаха едновременно.

Локлан вдигна ръце, за да ги накара да замълчат. Вместо това те станаха още по-шумни. Фъргъс пристъпи напред и извика на дру-

гите да замълчат. За учудване на Локлан, те се подчиниха и в този момент той разбра, кой е водачът на ятото гъски.