Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 26

Брейдън свали ръка от бузата й. Беше време да обясни фактите около враждата на девойката. И все пак не искаше да я види обезкуражена. Толкова се наслаждаваше на духа й, че почти не искаше да я вижда как се предава. Но нямаше избор.

Пък и крайният срок наближаваше.

- Знаеш ли какво започна враждата? - попита той.

- Ти сам го каза, нахлуването на МакДъглас в Кен Холоу.

Брейдън кимна.

- А знаеш ли защо го направи? Тя поклати глава.

- Спомняш ли си дъщерята на МакРей, Айзабел?

Тя се намръщи още повече, докато се опитваше да си спомни.

- Девойката, заради която се биха братята ти?

Брейдън трепна при напомнянето й. Ако дяволът някога се бе крил зад ангелско лице, то това бе в образа на Айзабел, дъщерята на Кайд. Толкова красива, че да не можеш да я опишеш, тази жена бе съсипала живота на всеки мъж, до когото се бе докоснала.

- Да - отговори трудно той, заради буцата в гърлото му, предизвикана от мъчителните спомени, които го изгаряха. - Тя бе обещана на Роби МакДъглас, но не го понасяше и заплаши, че ще се самоубие, ако баща й я принуди да се омъжи за него. Брат ми Киърън я доведе тук, за да избяга от гнева на баща си.

Стомахът на Брейдън се сви при спомена за онзи ден. Айзабел бе влязла в залата, бе хвърлила един поглед на Юън и мигновено бе решила, че той ще бъде по-добър защитник от Киърън.

- Айзабел не избяга ли с Юън? - попита Маги. - Да, направи го - отвърна той с дрезгав глас. В денят, след като Юън и Айзабел избягаха, Киърън се бе самоубил.

След по-малко от шест месеца Юън се бе върнал у дома с новината, че Айзабел го е напуснала посред нощ, заради някакво богато англичанче.

Новината за случилото се с Киърън, бе съсипала Юън.

До ден днешен, Брейдън не би се радвал на нищо така, като на това да пресече пътя на Айзабел, за да прати безмилостната й душа обратно в ада, където бе мястото й.

Но сега не беше време да мисли за това, което бе направила Айзабел. Сега трябваше да поправи най-новите поражения, които постъпките й бяха предизвикали.

Стегна се, за да посрещне реакцията на Маги, докато й обясняваше:

- Поради тази причина МакДъглас продължава да ни напада. Той иска Локлан да му предаде Юън, за да го накаже. МакДъглас няма да се откаже, докато не пролее кръвта на Юън, за това, че му е отнел Айзабел, дори когато копелето би трябвало да е благодарно на Юън, че му е спестил живот, пълен с нещастие, който съм сигурен, че щеше да му осигури тя.

Вместо да се обезкуражи от думите му, Маги сякаш се успокои. Тя кимна сериозно.

- Добре е, че взех нещата в свои ръце, нали? В противен случай това никога няма да приключи.

Брейдън се вгледа в нея невярващо и усети внезапна нужда да сложи пръст в ухото си, за да го отпуши. Със сигурност не бе чул добре.

- Няма да приключи, Маги. В крайна сметка единият или другият клан ще нападне жените и ще ги завлече обратно в домовете им. Не разбираш ли, че планът ти никога няма да проработи?

Тя вдигна упорито брадичка. Решимостта й блестеше ярко в очите й.

- Трябва да успее. Рано или късно единият от леърдите ще се вразуми.

- Рано или късно единият от леърдите ще нападне.