Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 30

- Какво, по дяволите, означава това? - попита Локлан. - Какво правите всички тук?

- Дошли сме за отговори - каза Фъргъс над мърморещите гласове. Видях как ти и братята ти си гукахте с жените и сега си мисля, че вие искате да запазите жените само за себе си. Локлан остана с отворена уста от изумление.

- Не може да говориш сериозно,

- Какво друго да си мислим? - попита Дейвис. Тридесетгодишен, с гъста светлокафява коса и слабо телосложение, Дейвис обикновено бе един от мъжете в клана, на който можеше да се разчита. Но по яростното изражение на лицето му, Локлан можеше да познае, че Фъргъс бе успял да постигне доста, докато бе отсъствал.

- И всички ние знаем, че Брейдън МакАлистър никога не спи сам - продължи Дейвис, - а сега ти си го оставил заключен в църквата с нашите жени. Сигурно дори в момента, докато си говорим, той е в някой тъмен ъгъл с някоя от жените ни, увита около него. И Господ да е на помощ и на двама ви, ако това е моята жена.

Дейвис погледна упорито към Локлан.

- Къде ти бе умът, когато реши да го оставиш там? Мисля, че е време да си изберем нов леърд! Някой с поне малко здрав разум.

- Да! - извикаха останалите в един глас.

Локлан можеше да усети как кръвта му започва да ври. Наистина, Брейдън бе малко необуздан щом ставаше въпрос за жени, но дори скандалният му брат знаеше къде да тегли чертата на порочността си.

Поне през повечето време.

Нито Фъргъс, нито Дейвис имаха право да укоряват Брейдън. Това бе работа на Локлан.

- Оставих Брейдън там, за да накара жените да се приберат - обясни Локлан.

Поне половината от мъжете изсумтяха с погнуса.

Дермонт излезе напред. В светлосивите очи на само малко по-ниския и по-възрастен от Локлан мъж гореше гняв.

- Повече от десетилетие пазя дъщерите си от развратния ти брат, а сега очакваш да повярвам, че вече не е подредил жените в редичка и не избира с коя от тях - или пък с всички заедно - да стопли леглото си? Чие малоумно решение бе да бъде изпратен там изобщо?

Думата „мое" не се отрони от езика на Локлан. Нямаше нужда да влошава нещата повече, отколкото бяха в момента. Никой от мъжете му не бе готов да се вслуша в здравия разум.

Локлан прокле мълчаливо бушуващия нагон на брат си и красивото му лице. По-добре щеше да бъде, ако имаше брат, който прилича на трол, покрит с брадавици, вместо такъв, непрестанно преследван от нежния пол.

Мъжете отново започнаха да му викат.

Локлан вдигна ръце, за да ги накара да замълчат.

Опитвайки се да успокои страховете им, той заобяснява плана на Брейдън възможно най-добре и се помоли да го изслушат.

- Брейдън отиде в църквата, за да изведе Маги. Тя е единствената жена, след която е хукнал; останалите са в безопасност. Избухна горчив, жесток смях.

- За какви глупаци ни мислиш? - попита Дейвис. - Никой от нас не би взел Маги дори в най-добрия й ден. Сега, защо брат ти ще я преследва, когато може да има най-красивата сред тях?

Студената обида предизвика внезапна тишина в залата.

Всички очи бавно се насочиха към четиримата братя на Маги, които бяха дошли заедно с останалите. Стивън, Иън, Дънкан и Джейми изглеждаха сякаш бяха готови да убият всеки мъж в стаята.