Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 19

- Ще направиш какво? - подигра й се Брейдън с очарователните си трапчинки. - Ще ме свариш в масло?

О, със сигурност бе истински демон. Светлоок и красив, изпратен да направи живота й нещастен.

- Не съм толкова безпомощна за колкото ме смяташ.

- В това съм напълно сигурен.

Маги завъртя очи раздразнено. Погледна покрай Брейдън към мястото, на което стоеше майка му.

- За доброто на всички ни, Айлийн, наблюдавай сина си, докато се погрижа за Бриджит. И запомни, той не трябва да получава храна, приготвена от нашите ръце. Остави го до се оправя сам като другите, по най-добрия начин, по който може.

- Както кажеш, Маги, но наистина ли е справедливо да го караме да страда, когато той е тук, само за да ни помогне?

Маги не пропусна смутения поглед върху лицето на Брейдън. Това разсея всички съмнения, които имаше, що се отнася до намеренията му. Майка му може и да беше сляпа относно него, но не и тя.

- Справедливо или не, той няма да получи никаква храна от нас. - Маги се обърна към жените, които все още гледаха Брейдън влюбено. - Нито нещо друго - каза тя многозначително.

Жените се сбутаха и бързо се оттеглиха.

Брейдън изви едната си вежда, докато Маги се отдалечаваше. Тя наистина беше нещо различно. Какво точно, той не можеше да каже в изискана компания, но никога преди не бе срещал жена като нея.

Не беше пленителна красавица, която би накарала мъжете да прекарат живота си в умилкване около нея. Изглеждаше повече като земна фея. Тъмната й червеникаво-кафява коса бе победила усилията й да я задържи в плитка и малки кичури от нея се къдреха във всички посоки около лицето й. Хиляди лунички покриваха бледата й кожа, като индийско орехче поръсено върху сметана, а очите й...

Дълбокият кехлибарен цвят гореше с огнен дух. Всъщност, той все още можеше да я види как се хвърля с малкото си тяло към тромавия Фъргъс. Нима не знаеше, че един проклет удар от него можеше почти да счупи крехката и шия.

И по някаква причина, за която не му се мислеше, Брейдън не хареса мисълта, че тя може да пострада.

- Ще отида да ти донеса малко храна - прошепна майка му до него, преди да изчезне с другите жени.

След като всички жени си бяха отишли, Локлан безгласно изрече думите „два дни", преди и той да си тръгне.

Син отново се присъедини към него, а след това се наведе и прошепна в ухото му.

- Твоят четвърт час изтече и вместо жените да излязат, изглежда ти оставаш.

Брейдън се ухили.

- Тя е малко по-голямо предизвикателство, отколкото си мислех.

- Малко? - изсумтя Син. - Приеми го, Брейдън, тази малка досадница те разкри.

Брейдън се засмя на истинността на това изказване. Да, направи го. Тя знаеше, че той си играе с нея и му го беше казала. Никога преди жена не бе правила това. Дори когато знаеха, че си играе с тях, те се присъединяваха към него.