Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 136

- Сложи това отвратително нещо върху

мен, жено, и ще изтръгна сърцето ти. - Но трябва да ти...

- Кървях напълно достатъчно, а и аз лично

харесвам отровата в кръвта ми и нямам желание

тя да ме напуска - каза Син язвително. Брейдън, махни я от погледа ми.

Брейдън не възрази. Той направи това, което поиска брат му и след това се върна при леглото.

Лицето на Син беше бледо, но Брейдън можеше да види огъня на живота да гори ярко в черните му очи. Облекчението се разля по него, когато осъзна за първи път, откакто брат му беше паднал, че Син вече не е в опасност. - Къде е Маги? - попита Син.- Долу е. Син изви вежда.

- Защо е долу, сама? Брейдън безочливо игнорира въпроса.

- Помислих, че ще умреш. Син се присмя на думите му, докато се размърдваше в леглото, но след това изруга и се сгърчи от болка. Изсвистявайки, той се вгледа в изгорената си ръка и изви устни.

- Ще е нужно нещо повече от малко огън, за да ме убие.

- Това не беше малко огън.

Син му хвърли развеселен поглед.

- Повярвай ми, братко, беше. Нежелаейки да спори по въпроса, Брейдън поклати глава.

- Не трябваше да те оставям. Син го погледна намръщено с яростно изражение.

- Какви ги говориш, по дяволите?

- Трябваше да те накарам да дойдеш с мен отвън.

Изражението на Син крещеше: Да не си луд?

- Не съм някаква девойка, за да имам нужда малкият ми брат да ме защитава, Брейдън. В случай, че не си забелязал, аз съм един от най-страховитите рицари в Англия и Светите земи. Не твоя флаг кара цели армии да отстъпват на мига, а моят.

- И все пак ти си моя кръв.

Син го прониза с дълбок, изучаващ поглед.

- Това няма нищо общо с мен, нали?

- Разбира се, че има - настоя Брейдън. - Ти си моя кръв, а аз защитавах Маги, докато трябваше да защитавам теб.

- Не, малки братко. Мъжът защитава тези, които имат най-голяма нужда. Тези, които не могат да се защитят сами.

- Но аз избрах нейния живот пред твоя. Син наклони глава на една страна.

- След като и тя, и аз сме живи и здрави, не успявам да следвам логиката ти.

- Не си здрав. А и можеше да си мъртъв. Син изсумтя.

- Аз съм просто леко изгорен. Уверявам те, че съм пострадвал много по-зле от това. Но Маги? Какво стана с нея?

Брейдън стисна и отпусна челюстта си, когато се замисли за събитията от тази сутрин. Отново и отново можеше да я види на земята, докато МакДъглас насочваше меча си към нея.

Ужасът, който изпита тогава и страхът в сърцето му за живота й, се бяха отпечатали завинаги в паметта му.

- Планът й проработи - прошепна Брейдън. - Но когато Роби видя огъня, се опита да я убие.

- И?

- Аз я спасих.

- Рискувал си живота си заради нея? - попита Син невярващо.

Брейдън кимна. Син се засмя.

- Проклет да съм, малки братко. Ти най-накрая си покосен от стрелата на Купидон.

- Не е смешно - сопна се Брейдън. - Аз съм безсилен срещу нея.

Онзи изучаващ поглед отново се втренчи в

него.

- Така ли?

- Да - каза Брейдън с въздишка. - Един неин поглед и аз съм напълно погубен. Какво ще стане, ако някой ден тя ме накара да се отрека от кръвта си. Тогава какво?

- Ще тънеш в сладко блаженство, предполагам.