Читать «Покоряването на шотландеца» онлайн - страница 11

- Да - каза Брейдън с порочна усмивка. — Би било забавно.

Локлан го изгледа заплашително.

- Е, би могло - поправи се Брейдън, пренебрегвайки гнева на Локлан. Насочи уверения си поглед към тримата.

- От години повечето от вас ми се подиграват заради факта, че никоя жена не може да ми устои. Е, сега, братя мои, ще бъдете благодарни за дарбата ми.

Никога не бяха виждали погледа на Брейдън по-самоуверен.

- Елате и вижте сами колко бързо ще приключа с този въпрос. Обзалагам се, че ще е минал по-малко от четвърт час, преди Маги да започне да се храни от ръката ми.

- Приемам облога - каза Юън. - Особено след като видях как Маги отпрати Локлан. Ще ти се отрази добре да се провалиш.

- Аз да се проваля? - попита Брейдън невярващо. - Ха! Няма жива жена, която да ми устои.

- По изключение, се надявам да си прав — каза Локлан. - Не мога да ти позволя да загубиш този облог.

- Тогава ела и стани свидетел на моя най-чувствен триумф.

Юън плесна Локлан по гърба.

- Не знам за теб, но това е сблъсък, който нямам търпение да видя.

Брейдън МакАлистър можеше да сложи край на всичките й грандиозни планове.

Маги, дъщеря на Блар, замръзна пред прозореца на черквата, когато видя малката група мъже, отправила се към нея. Ако някога четиримата ездачи на Апокалипсиса се появяха от плът и кръв, щяха да бъдат в облика на четиримата мъже, които крачеха гордо надолу по пътя към малката черква, където тя и останалите жени бяха потърсили убежище.

Всяка друга жена би мечтала за това - четирима греховно красиви мъже да се запътят към нея, знаейки, че тя е тази, която искат с такава твърда решителност.

За Маги това бе кошмар.

Бе очаквала да види красивия Локлан отново. С ръста си от сто деветдесет и три сантиметра, той бе един от най-високите мъже в клана. Светлата му коса изглеждаше сякаш буквално е създадена от злато. А когато ставаше въпрос за чертите му, тя се съмняваше, че дори ангелите на небето могат да се сравняват с нежно изваяното му лице или трапчинките в усмивката, която караше много девойки да въздишат.

Но днес нямаше усмивка. Само мрачен, смъртоносен поглед.

По-малкият брат на Локлан, Юън, бе с пет сантиметра по-висок и притежаваше широки рамене и смъртоносна походка, които караха мъжете от клана да изчезнат от пътя му. Мрачното му красиво лице оставяше много жени без думи. И само опасното му изражение спираше всяка жена от порива да го преследва.

Повечето жени се страхуваха от него толкова, колкото и мъжете.

Третият мъж стоеше между тях и бе облечен като англичанин, но тя не го познаваше. Въпреки това, той притежаваше същата смъртоносна аура на братята МакАлистър, а уверената му крачка й придаваше завладяваща и пленителна нотка. Той й напомни за опасен тъмен звяр, преследващ плячката си. А четвъртият...

На него се наслаждаваха очите й, защото познаваше добре Брейдън МакАлистър. Като приятел на по-големите й братя, той често идваше в дома й, докато растеше.