Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 140

Дрейвън сложи ръка на рамото ѝ, за да я задържи.

– Татко – извика тя. – Защо си дошъл за мен?

– Той е нападнал Кесуик миналата нощ. Пратих известие на Хенри, ще те отведа веднага оттук или ще съборя стените. Освободи я, Рейвънсууд, и може да говоря в твоя защита пред Хенри.

Емили замръзна.

– Ти не си нападал нищо миналата нощ.

Той я погледна иронично.

– Знам много добре къде прекарах нощта, Емили, но смеем ли да кажем на баща ти къде съм бил? Той ще поиска да разбие нещо повече от стените.

Дрейвън беше прав. Тя преглътна при мисълта как ще постъпи баща ѝ, ако открие какво бяха правили.

– Татко, грешиш! – изкрещя тя, надявайки се да го вразуми.

Дрейвън я хвана.

– Какво правиш?

– Смятам да му обясня, че не си го извършил ти.

– Мислиш ли, че ще те чуе?

– Ами... не – продължи тя. – Той няма да чуе никого от нас.

– Пригответе отбраната ни – каза Дрейвън на хората си. – Мъжете на стените и...

– Не – възкликна тя и го сграбчи за ръката –Смяташ да се сражаваш с баща ми?

– Предлагаш да му предам замъка си ли? – попита той. Изражението на лицето му беше твърдо, а погледът му решителен.

Разочарована, разстроена и ужасена от мисълта, тя отговори саркастично.

– Хм-м, нека да помисля. Да предадеш замъка на баща ми или да го убиеш? Предполагам, че отговорът ми е, да, предай замъка си.

– Не – отвърна ѝ той гневно. – Аз държа Рейвънсууд от името на Хенри, крал на Англия и няма да се предам на мъж, на когото Хенри изобщо не вярва.

Тя чу как баща ѝ извика на мъжете си да се приготвят за битка. Емили потрепери от страх.

Какво трябваше да направи?

Какво можеше да направи?

Дрейвън взе лък от един от своите въоръжени мъже и приготви стрелата. След като опъна тетивата, той забеляза пепелявото лице на Емили.

Очите ѝ бяха пълни с паника, когато погледна баща си. Дрейвън видя обичта, която струеше от погледа ѝ.

Той свали лъка и погледна надолу към Хю. Мъжът стоеше там и знаеше, че няма никакъв шанс. Никой не бе превземал Рейвънсууд и никой, никога нямаше да го направи.

И въпреки това, заради обичта към дъщеря си, Хю беше готов да умре.

Неговият собствен баща би го хвърлил през бойницата, стига да се опази от армията. Харолд никога не би пожертвал себе си, за да спаси собствения си син.

Дрейвън отново вдигна лъка и насочи стрелата към сърцето на Хю. Можеше да го убие с един изстрел. Хю беше твърде глупав дори да се прикрие, а Дрейвън имаше ясна гледка към жълтата му туника.

Всичко, което требваше да направи, бе да пусне стрелата...

Направи го!

Можеше да чуе гласа на баща си в главата си, всеки път щом се изправеше срещу врага. Дадеш ли на човека шанс, той ще извади меч зад гърба ти и ще го забие право през теб. Убивай винаги, преди той да има шанса да те удари пръв.

Дрейвън изтегли стрелата назад.

Един изстрел и всичко щеше да свърши.

Един изстрел и тя щеше да бъде негова завинаги.

Дрейвън се прицели и пусна стрелата, и както бе възнамерявал, тя прелетя много далеч от мишената му.

Не можеше да го направи.

Добър или лош, прав или не, Хю беше неин баща и тя го обичаше.

– Емили – извика я Дрейвън при себе си, гласът му беше празен, а тялото му вдървено. –Давам ти възможност. Можеш да останеш при мен и аз ще те защитя или да се върнеш при баща си.