Читать «Господар на желанието» онлайн - страница 138

Емили изскимтя от удоволствие и се изви назад. Дрейвън нежно я положи на пода и тя легна напълно разголена пред него, докато дупето ѝ остана в скута му.

– Знаеш ли – каза той, като се взираше настойчиво в нея. – Аз те пожелах от момента, в който те видях за първи път с онова пиле.

– Наистина ли?

– Да – той нежно я докосна и проникна с палеца си между краката ѝ. – Още мога да си те представя там, как тормозиш горкия човек.

Тя изстена и се сви при неговото докосване.

– Този беден човек ме задяваше, сър рицарю.

От израза на лицето му трудно можеше да каже дали го беше грижа затова поне малко. Той спря докосванията, с които изтезаваше тялото ѝ.

– Как те задяваше?

Емили се намръщи.

– Не се ядосвай Дрейвън. Ако ги нямаше несръчните опити на Тийодор, не бих могла да те оценя толкова много.

Лицето му се отпусна и той се върна към внимателното си занимание.

Емили почти не мислеше, когато я докосна отново. Имаше толкова много магия в допира му. Беше силен и едновременно нежен и това, което я учудваше най-много, че той е толкова отдаден.

Очите му потъмняха и тя го усети, как се втвърдява отново.

– Никога ли не стоиш мирно? – попита тя изпълнена с благоволение.

Тя изви въпросително вежда и тогава той направи най-изумителното нещо от всички.

Засмя се.

Когато този невероятен звук достигна до ушите ѝ, тя се изправи зашеметено.

– Дрейвън?

Той поклати глава.

– Не мога да се въздържа, Емили – прошепна той. – Ти ме правиш щастлив.

После той се намести между бедрата ѝ и я изпълни с удоволствие.

Тя изстена от усещането за горещото му и твърдо тяло вътре в нея. Прехапа устни и възкликна, а после се повдигна нагоре и се отпусна върху него.

Той изсъска и задържа кръста ѝ с ръце. Тя отвори очи и срещна горещия му поглед.

– Ваш съм, милейди. Правете с мен каквото поискате.

И тя го направи. Отново и отново, до раните часове, когато се измори.

Дрейвън я вдигна и положи на леглото. Тя заспа веднага, след като я покри с одеялото.

Той остана възхитен от това колко шумно спеше тя. Не можеше да си спомни в живота му да е имало по-щастлив миг от този, да се отпусне до нея.

Дрейвън би продал душата си, за да спре идването на зората. Да можеше да я задържи завинаги така до себе си. Но повече от всеки друг мъж знаеше колко безсмислени бяха мечтите и желанията.

Утрото щеше да настъпи.

И истината за тях да се разбере от всички. А на него щеше да му се наложи да се изправи лице в лице с гнева на Хенри.

* * *

Няколко часа по-късно, Дрейвън гледаше навън през отворения прозорец. Птиците започнаха да се пробуждат и той чу слугите как се залавят със задълженията си.

Емили шепнеше в съня си за дракони и рози.

Той се усмихна на сладкия ѝ глас и почувства как започва да се втвърдява. Поклати глава, изумен от факта, че все още я желае след нощта, която бяха споделили. Но беше факт, желаеше я.

Отмести нежно косата от рамото ѝ, целуна голата плът, а с ръка обхвана гърдата ѝ. Тя лежеше настрани с гръб към него. Дрейвън се промъкна под завивката, като повдигна леко крака ѝ, за да може да получи лесен достъп до нея.