Читать «Уейуърд» онлайн - страница 15

— За момент си помислих, че няма да вдигнеш.

Гласът на Пилчър. Никога досега не беше звънял в дома му.

— Знаеш ли колко е часът? — попита Итън.

— Ужасно съжалявам, че те събуждам. Успя ли да прочетеш доклада за Питър Маккол?

— Да — излъга Итън.

— Но не си отишъл да поговориш с него, както те посъветвах, нали?

— Смятах да го посетя утре сутринта.

— Не си прави труда. Тази нощ реши да ни напусне.

— Навън ли е?

— Да.

— Може да е излязъл да се поразходи.

— Преди трийсет секунди сигналът му стигна до завоя на пътя в края на града и продължи на юг.

— Какво искаш да направя?

Последва кратко мълчание. Итън някак усещаше раздразнението, идващо от другата страна на линията като топла вълна.

— Спри го — каза Пилчър. — Набий малко здрав разум в главата му.

— Но аз не знам какво точно искаш да му кажа.

— Разбирам, че това е първият ти беглец. Не се безпокой за това какво ще му кажеш. Просто се довери на инстинкта си. Ще слушам.

Ще слуша ли?

В ухото на Итън прозвуча сигнал „свободно“.

Тихо се качи горе и се облече на тъмно. Тереза още беше будна, седеше в леглото и гледаше как прокарва колана през гайките на панталона си.

— Какво е станало, скъпи? — попита тя.

— Нищо — отвърна Итън. — Викат ме по работа.

„Да, само трябва да попреча на един съсед да се опита да напусне малкото ни късче от рая посред нощ. Нищо особено. И нищо странно“.

Итън отиде при жена си и я целуна по челото.

— Ще се върна колкото се може по-бързо. Надявам се, преди да се е съмнало.

Тя не каза нищо, само сграбчи ръката му и я стисна толкова силно, че кокалчетата го заболяха.

Нощ в Уейуърд Пайнс.

Неподвижна приказка.

Щурците бяха изключени.

Беше толкова тихо, че Итън чуваше бръмченето на уличните лампи.

Туптенето на собствения си биологичен двигател.

Излезе на тротоара и се качи в черния си „Форд Бронко“ със сигнални светлини на покрива и герба на УП на вратите — същият, който беше гравиран и на шерифската му значка.

Двигателят изръмжа.

Итън превключи на скорост.

Опита да потегли леко, но мощният 4,9 литров шестцилиндров двигател бе отегчен и изрева гръмко.

Шумът несъмнено бе събудил хората.

В Пайнс рядко се движеха коли — човек можеше да прекоси града пеша за петнайсет минути.

И колите никога не се движеха нощем.

Предназначението им бе декоративно и всеки, чиято дрямка бе нарушена от рева на форда на Итън, щеше да разбере, че нещо е излязло от релсите.

Излезе на Главната и зави на юг.

След болницата включи дългите светлини и настъпи газта до дупка, ускорявайки към тесния коридор между високите борове.

Студеният горски въздух нахлу през отворения прозорец.

Караше в средата на пътя, яхнал жълтата осева линия.

И си представяше, че не предстои завой, че скоро пътят ще започне да се изкачва.

Извън долината, далеч от градчето.

Че ще може да включи радиото, да претърси станциите и да намери някоя със стари парчета. Пътят до Бойси отнемаше три часа. Нищо по-хубаво от това да караш нощем със свалени прозорци и хубава музика. Продължи само част от секундата, но Итън изпита чувството какво е да живее в свят, пълен с други като него. Нощ, изпъстрена със светлините на големи градове. Далечен рев на междущатски трафик и самолети, носещи се в стратосферата.