Читать «Внимавай какво си пожелаваш» онлайн - страница 188

— Не, няма — каза Хари, докато се мъчеше да реши коя от двете вратовръзки да сложи за вечеря. — Уоруик няма право да го арестува на борда на кораб, така че на съпруга му се разминава.

— Но ако корабът е английски, съпругът ще бъде отговорен според английските закони.

— А, точно тук е уловката. С цел избягване на данъци корабът плава под чужд флаг, в случая либерийски, така че е достатъчно съпругът да подкупи местния началник на полицията и случаят никога няма да стигне до съда.

— Чудесно — каза Ема. — Защо не се сетих за това? Би могло да реши всичките ми проблеми.

— Смяташ, че ако те убия, това ще реши всичките ти проблеми ли?

— Не, идиот такъв. Имах предвид данъците. Май ще те вкарам в борда на директорите.

— Направиш ли го, ще те убия — каза Хари и я прегърна.

— Под чужд флаг — повтори Ема. — Как ли ще реагира бордът на тази идея? — Тя извади две рокли от шкафа и ги вдигна. — Коя да бъде, червената или черната?

— Нали уж каза, че ще сме неофициални.

— Това не важи за председателя — отвърна тя.

На вратата се почука.

— Естествено, че не важи. — Хари отиде да отвори и се озова лице в лице с главния стюард.

— Добър вечер, сър. Нейно Величество кралицата майка е изпратила цветя на председателя — каза Брейтуейт, сякаш подобни неща се случваха всеки ден.

— Обзалагам се, че са лилии — каза Хари.

— Откъде знаеш? — попита Ема, докато в каютата влизаше як млад мъж с голяма ваза лилии.

— Защото са първите цветя, които й поднесъл херцогът на Йорк много преди тя да стане кралица.

— Ако обичате, сложете ги на масата в средата на каютата — каза Ема на младежа, докато вземаше прикрепената към букета картичка. Щеше да му благодари, но той вече беше излязъл.

— Какво пише? — поинтересува се Хари.

— „Благодаря за паметния ден в Бристол. Надявам се вторият ми дом да има успешно първо плаване.“

— Дърта професионалистка — каза Хари.

— Много вежливо от нейна страна — рече Ема. — Не ми се вярва цветята да издържат много след Ню Йорк, Брейтуейт, но бих искала да задържа вазата. Един вид спомен.

— Мога да сменя лилиите, докато сме в Ню Йорк, госпожо председател.

— Много вежливо от ваша страна, Брейтуейт. Благодаря.

— Ема ми каза, че искаш да си следващият председател на борда — каза Джайлс, докато сядаше на бара.

— Кой борд е имала предвид? — попита Себастиан.

— Реших, че на „Барингтън“.

— Не, в резервоара на майка ми има още няколко галона. Но ако ми предложи, може и да помисля дали да не вляза в борда.

— Много мило от твоя страна — каза Джайлс, докато барманът поставяше пред него уиски със сода.

— Не, повече се интересувам от „Фартингс“.

— Не мислиш ли, че на двайсет и четири си малко млад за председател на борда на банка?

— Може и да си прав, поради което се опитвам да убедя мистър Хардкасъл да не се пенсионира, преди да е навършил седемдесет.

— Но тогава ще си само на двайсет и девет.

— Иначе казано, четири години по-голям от теб, когато за първи път си влязъл в Парламента.

— Така е, но станах министър чак на четирийсет и четири.

— Само защото членуваш в погрешната партия.