Читать «Внимавай какво си пожелаваш» онлайн - страница 187
Джефри Арчър
— Колко хора търсим? — попита Кран.
— На борда ще има най-малко трима или четирима агенти, представящи се или за пътници, или за членове на екипажа. Така че ако забележите някого, когото сте виждали на улиците в Северна Ирландия, това няма да е съвпадение. И гледайте да ми докладвате незабавно. Което ме подсеща да попитам: открихте ли имената на пътниците, заели последните две каюти на първа палуба?
— Да, сър — каза Хартли. — Мистър и мисис Аспри, каюта номер пет.
— Магазинът, в който не бих пуснал жена ми, освен ако не е с друг мъж.
— И лорд Гленартър в каюта номер три. Потърсих го в „Кой кой е“. На осемдесет и четири е и е бил женен за сестрата на лорд Харви, така че се пада дядо на мисис Клифтън.
— Защо си е сложил табела „Не безпокойте“ на вратата? — попита полковникът.
— Казал на стюарда, че е много уморен от дългото пътуване от Шотландия.
— Нима? Все пак няма да е зле да го държим под око, макар че не виждам каква полза би могла да има ИРА от осемдесет и четири годишен старец.
Вратата се отвори и те се обърнаха. Влезлият капелан се усмихна на четиримата мъже, които бяха коленичили с молитвеници в ръце.
— Мога ли да ви помогна? — попита той, докато вървеше по пътеката към тях.
— Не, отче, благодаря — отвърна полковникът. — Тъкмо си тръгваме.
47
— Налага ли се да обличам смокинг за вечеря? — попита Хари, след като разопакова багажа си.
— Не. За първата и последната вечер дрескодът винаги е неофициален.
— И какво означава това? Защото дрескодът май се променя с всяко поколение.
— За теб — костюм и вратовръзка.
— Някой ще вечеря ли с нас? — попита Хари, докато вадеше единствения си костюм от гардероба.
— Джайлс, Себ и Сам, така че ще сме само семейството.
— Значи Сам вече е член на семейството?
— Себ май мисли така.
— Значи е късметлия. Макар да признавам, че очаквам с нетърпение да опозная по-добре Боб Бингам. Надявам се някой път да вечеряме с него и жена му. Как се казва тя?
— Присила. Но те предупреждавам, че двамата са коренно различни.
— Какво имаш предвид?
— Няма да кажа нищо, докато не я срещнеш. После сам ще си направиш изводите.
— Звучи интригуващо, макар че предупреждението може да се смята за улика. Във всеки случай вече реших, че Боб ще запълни няколко страници в следващата ми книга.
— Като добър или като лош?
— Още не съм решил.
— Каква е темата? — попита Ема, докато отваряше гардероба.
— Уилям Уоруик и жена му на ваканция на борда на луксозен лайнер.
— И кой кого убива?
— Горкият изтормозен съпруг на председателката на корабна компания убива жена си и бяга с корабния готвач.
— Но Уилям Уоруик ще реши случая много преди да са стигнали пристанището и злият съпруг ще прекара остатъка от живота си в затвора.