Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 159

— Дядо ти станал ли е? — попита Хари.

— Много преди нас, струва ми се. Когато слязох малко след шест, в кабинета му вече светеше. Отмине ли веднъж тази ужасна история, какъвто и да е резултатът, трябва да го накараме да отиде за няколко дни в замъка Мългелри. Заслужил си е почивката.

— Добра идея — съгласи се Хари и се тръшна в най-близкото кресло. Миг по-късно скочи, защото влезе лорд Харви.

— Време е за закуска, момчета. Никога не е разумно да се ходи на бесилото с празен стомах.

Въпреки максимата на лорд Харви и тримата не ядоха много. Мислите им бяха заети от предстоящия ден. Лорд Харви опита няколко ключови фрази, а Хари и Джайлс правеха последни предложения какво да се добави или махне от речта му.

— Иска ми се да можех да кажа на Техни Благородия колко много допринесохте и двамата — рече старецът, след като добави две изречения към бележките си. — Добре, момчета, време е да сложим щиковете и да излизаме от окопите.

И двамата бяха нервни.

— Надявах се, че ще можете да ми помогнете — каза Ема. Не можеше да го погледне в очите.

— Ще ви помогна, стига да мога, мис — отвърна той.

Ема все пак го погледна. Макар да бе гладко избръснат и с лъснати обувки, той носеше риза с оръфана яка и износен костюм с торбести панталони.

— Когато баща ми умря… — Ема така и не можеше да събере сили да каже „беше убит“, — … полицията е намерила в кабинета му новородено момиченце. Имате ли някаква представа какво се е случило с него?

— Не — отвърна мъжът, — но тъй като полицията не е могла да намери близки роднини, детето най-вероятно е попаднало в някоя църковна мисия и е било обявено за осиновяване.

— А да знаете в кое сиропиталище се е озовало? — попита Ема.

— Не, но винаги мога да поразпитам, ако…

— Колко ви дължеше баща ми?

— Трийсет и седем паунда и единайсет шилинга.

Ема отвори чантата си и извади две нови банкноти от по пет паунда.

— Ще уредя останалото, когато се срещнем отново.

— Благодаря, мис Барингтън — каза Мичъл и стана, решил, че срещата е приключила. — Ще се свържа с вас веднага щом науча нещо.

— Само още един въпрос — спря го Ема. — Знаете ли името на момиченцето?

— Джесика Смит — отвърна той.

— Защо Смит?

— Защото винаги дават тази фамилия на деца, които никой не иска.

Лорд Харви се заключи в кабинета си на третия етаж на Куин Тауър за остатъка от сутринта. Дори не слезе да обядва с Хари, Джайлс и Ема, а предпочете сандвич и чисто уиски, докато преговаряше речта си за стотен път.

Джайлс и Хари седяха на зелените скамейки в централното лоби на Камарата на представителите, разговаряха дружески и чакаха Ема. Хари се надяваше, че всеки, който ги види — лордове, представители и журналисти — ще разбере повече от ясно, че са приятели.

Хари непрекъснато си поглеждаше часовника — знаеше, че трябва да са седнали в галерията на посетителите в Камарата на лордовете преди лорд канцлерът да е заел мястото си.