Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 158

Докато вървяха към трапезарията, нито Джайлс, нито Хари не помислиха да споменават на домакина си такива дребни неща като предстоящите избори и премиери на нови книги.

— Кога излиза книгата ти? — попита Джайлс, докато пътуваха обратно към Барингтън Хол.

— На двайсети юли — отвърна Хари. — Иначе казано, след изборите. Издателите искат да направя турне из страната и да раздавам автографи, а също и да дам няколко интервюта за пресата.

— Внимавай — предупреди го Джайлс. — Журналистите изобщо няма да те питат за книгата, а само за мнението ти кой следва да наследи титлата.

— Колко пъти трябва да им казвам, че единственият ми интерес е към Ема и че съм готов да жертвам всичко, за да мога да прекарам остатъка от живота си с нея? — попита Хари, на когото вече му идваше до гуша. — Можеш да задържиш имуществото, титлата и всичко, което върви с нея, стига аз да имам Ема.

„Уилям Уоруик и случаят със слепия свидетел“ се прие добре от критиците, но Джайлс се оказа прав. Журналистите като че ли не се интересуваха от амбициозния млад детектив от Бристол, а от най-близкия приятел на автора Джайлс Барингтън и шансовете му да си върне фамилната титла. Всеки път, когато Хари им казваше, че не се интересува от титли, това само ги убеждаваше още повече в противното.

Относно „битката за наследството на Барингтън“, както я кръстиха журналистите, всички вестници, с изключение на „Дейли Телеграф“ подкрепяха красивия, дързък, утвърдил се сам, популярен и умен възпитаник на гимназията, израснал, както непрекъснато се напомняше на читателите, по задните улички на Бристол.

Хари използваше всяка възможност да напомни на същите журналисти, че Джайлс му е съученик от Бристолската гимназия, че сега е депутат лейбърист от Бристолското пристанище, че е носител на Военния кръст от Тобрук, че е бил първенец по крикет през първата си година в Оксфорд и че определено не е избирал произхода си. Вярната му подкрепа на приятеля му само го направи още по-популярен сред пресата и обществеността.

Въпреки че беше избран в Камарата на представителите с над три хиляди гласа преднина и вече бе заел мястото си на зелените скамейки, Джайлс знаеше, че след по-малко от месец на червените пейки в другия край на коридора ще се проведе дебат, който ще реши бъдещето му, както и бъдещето на Хари.

46.

Хари бе свикнал да се буди от щастливото чуруликане на птиците в дърветата около Барингтън Хол, от Себастиан, който се втурваше в библиотеката неканен и без предупреждение, или от гласа на Ема, дошла за закуска след ранния си сутрешен галоп.

Днес обаче беше различно.

Събуди се от уличните светлини, шума на трафика и Биг Бен, който биеше неуморно на всеки петнайсет минути, за да му напомни колко часа остават, преди лорд Харви да даде начало на дебата, след който напълно непознати му хора щяха да гласуват и да решат неговото и на Джайлс бъдеще.

Взе дълга вана, тъй като беше твърде рано да слиза за закуска. След като се облече, звънна в Барингтън Хол, но икономът му каза, че мис Барингтън вече е тръгнала за гарата. Хари бе озадачен. Защо й беше на Ема да хваща толкова ранен влак, щом имаха уговорка да се видят чак на обяд? Когато малко след седем влезе в дневната, изобщо не се учуди да види Джайлс да чете сутрешните вестници.