Читать «Греховете на бащата» онлайн - страница 103

— Да — прошепна тя.

— Прие ли предложението му?

— Но, но му обещах да му отговоря, преди да се върне в Америка в края на месеца — по-твърдо отвърна тя.

— Това означава ли, че все още имам шанс?

— Честно казано, Патрик, шансовете са против теб. Изчезна за близо три години, а после внезапно се появяваш най-неочаквано, сякаш не се е случило нищо.

Патрик не се опита да се защити, а докато сервитьорът поднасяше храната им, каза само:

— Де да беше така лесно.

— Патрик, винаги е било лесно. Ако ми беше поискал ръката преди три години, с най-голяма радост щях да скоча на първия кораб за Ирландия.

— Тогава не можех да ти поискам ръката.

Мейзи остави ножа и вилицата си, без да опита храната.

— Винаги съм се чудила дали си женен.

— Защо не ме попита тогава?

— Бях толкова влюбена в теб, Патрик, че бях готова да понеса дори това оскърбление.

— И да си мислиш, че съм се върнал в Ирландия само защото не бих могъл да ти предложа да ми станеш жена.

— Това промени ли се?

— Да. Брайони ме напусна преди повече от година. Срещна човек, който проявяваше към нея по-голям интерес, отколкото аз — нещо, което едва ли може да се нарече трудно.

— Господи, защо животът трябва винаги да е толкова сложен? — промълви Мейзи.

Патрик се усмихна.

— Съжалявам, че отново разстройвам живота ти, но този път няма да се откажа така лесно, не и докато ми остава и най-мъничък шанс.

Наведе се през масата и взе ръката й. Секунди по-късно сервитьорът отново се появи, погледна с безпокойство недокоснатата храна и попита:

— Всичко наред ли е, сър?

— Не — отвърна Мейзи. — Не е.

Отново лежеше будна и мислеше за двамата мъже в живота си. За Майк, така надежден и мил, който щеше да й остане верен до края на живота си, и за Патрик, така вълнуващ, така жив, с когото никога нямаше да изпита скука. През нощта промени на няколко пъти решението си; никак не й помагаше фактът, че разполага с толкова малко време.

На сутринта майка й беше безцеремонно категорична, когато Мейзи я попита за кого би се омъжила, ако е на нейно място.

— За Майк — без колебание отвърна тя. — Той е много по-надежден в дългосрочен план, а бракът е нещо дългосрочно. Пък и така или иначе, никога не бих се доверила на ирландец.

Мейзи обмисли думите й и тъкмо щеше да й зададе друг въпрос, когато Стан нахълта в стаята. Изгълта кашата си и отново започна да й досажда.

— Днес няма ли да се виждаш с банкера?

Мейзи не отговори.

— Така си и мислех. Само гледай да се прибереш направо вкъщи със стотачката ми. Не го ли направиш, ще тръгна да те търся.

— Колко мило, че ви виждам отново, мадам — каза мистър Прендъргаст, докато водеше Мейзи към креслото малко след четири следобед. Изчака я да се настани и продължи: — Успяхте ли да помислите върху щедрото предложение на клиента ми?

Мейзи се усмихна. Само с една-единствена дума мистър Прендъргаст бе издал чии интереси защитава.

— Определено помислих — отвърна тя. — И ще ви бъда задължена, ако кажете на клиента си, че съм съгласна да продам терена за четиристотин паунда и нито пени по-малко.