Читать «Избраница» онлайн - страница 11

- Нека Генил да излезе отпред - нареди Джерик.

Едно от лонмарските момчета бързо пристъпи напред и се поклони. Той гледаше към лорд Джерик с широко отворени очи и докато произнасяше Клетвата на учениците, гласът му трепереше. Лорд Ярин подаде на момчето мантиите и двамата - настойник и ученик - отстъпиха встрани.

- Нека Сония излезе отпред.

Тя тръгна решително към Джерик. Въпреки че лицето й беше пребледняло, девойката се поклони грациозно и произнесе клетвата с ясен, уверен глас. Ротан пристъпи към нея и й подаде вързопчето с мантии.

- Поемам наставничеството над теб, Сония. Твоето обучение ще бъде моя грижа и задача, докато не завършиш Университета.

- Ще ви се подчинявам, лорд Ротан.

- И нека това споразумение бъде от полза и за двамата - завърши Джерик.

Когато двамата пристъпиха встрани и застанаха до лорд Ярин и Генил, Джерик се обърна към все още усмихващото се момче на края на редицата.

- Нека Регин да излезе напред.

Момчето закрачи уверено към Джерик, но поклонът му беше бърз и небрежен. Докато се повтаряха ритуалните фрази, Ротан наблюдаваше Сония, чудейки се как ли се чувства тя. Девойката вече беше член на Гилдията, а това не беше шега работа.

Тя погледна към момчето от дясната си страна и Ротан проследи погледа й. Генил стоеше с изпънат гръб и лицето му беше пламнало. „Направо ще се пръсне от гордост” - помисли си Ротан. Да получиш наставник, особено на този етап от обучението, беше доказателство за изключителна надареност.

Но малцина вярваха, че същото важи и за Сония. Ротан подозираше, че според повечето магьосници той е избрал да й бъде наставник само за да напомня за ролята си в намирането й. Не биха му повярвали, ако им разкажеше за силата и таланта й. Но скоро сами щяха да узнаят, и тази мисъл го караше да изпитва известно задоволство.

След като Регин и лорд Гарел произнесоха ритуалните думи, те застанаха отляво на Ротан. Момчето хвърляше оценяващи погледи на Сония. Тя или не го забелязваше, или не му обръщаше внимание. Вместо това наблюдаваше внимателно как Джерик викаше останалите ученици за полагането на клетвата. Когато всеки от тях получеше мантиите си, заставаше в редица до наставниците и учениците им.

Когато и последните от учениците застанаха в редицата, лорд Джерик се обърна към всички.

-Вече сте ученици в Гилдията на магьосниците - обяви той. -Нека следващите години бъдат плодотворни за всички вас.

Новоприетите ученици се поклониха в синхрон. Лорд Джерик кимна и тръгна настрани.

-Изказвам приветствията си на новите ученици и им пожелавам дълги години успехи. - Сония подскочи когато гласът на Лорлън прокънтя зад гърба й. - Обявявам церемонията по приемането за закрита.

Из Заседателната зала отекнаха множество гласове. Редиците от облечени с мантии мъже и жени се раздвижиха, сякаш по тях бе преминал силен вятър. Всички наставаха и заслизаха надолу, изпълвайки залата с тракането на обувки. Когато учениците осъзнаха, че формалностите са приключили, се пръснаха във всички посоки. Някои се понесоха към родителите си, други проучваха вързопите в ръцете си или оглеждаха внезапното оживление наоколо. Големите врати в дъното на Заседателната зала бавно започнаха да се отварят.