Читать «Избраница» онлайн - страница 268

Труди Канаван

На няколко крачки от края на Арената тя спря и се обърна. Болкан вървеше към портала. След миг той се появи на стълбите отвън и се изкачи върху арката.

- За победител се счита този, който спечели повечето от петте сблъсъка - каза той на зрителите. - Сблъсъкът приключва, когато вътрешният щит на някой от сражаващите се получи удар, който се смята за смъртоносен. Менталните удари са забранени. Ако някой от сражаващите използва магия преди официалното начало на сблъсъка, той или тя губи. Битката започва, когато кажа „начало” и свършва, когато кажа „стоп”. Разбрахте ли?

- Да, милорд - каза Сония. Регин повтори думите й.

- Готови ли сте?

- Да, милорд. - И отново Регин отговори след нея.

Болкан вдигна ръка и я приближи до бариерата. По купола пробяга светлинна вълна.

- Начало!

Регин стоеше със скръстени ръце, но на лицето му я нямаше познатата подигравателна усмивка. Тя видя как въздухът потрепери от мощта на първия му удар. Той се сблъска с бариерата й миг преди тя да изпрати отговора си.

Щитът му издържа, но той не повтори удара. Сония забеляза как сключва вежди и се мръщи. Сигурно обмисляше как най-добре да я излъже да изхаби силата си.

Въздухът между тях отново потрепери, когато той запрати магията си срещу нея, този път в множество удари. Те проблеснаха слабо и тя по-скоро ги усети, отколкото ги видя. Приличаха на силови удари... но или не бяха достатъчно силни, за да преминат в белия спектър, или...

Сония усети как първите удари леко се сблъскаха със щита й и се засмя. Той се опитваше да я примами да подсили бариерата си. Тя беше на път да я отслаби, но леката промяна в трептенето на въздуха я предупреди да очаква нещо ново. Мощният силов удар я накара да отстъпи назад и тя се зарадва, че се е доверила на инстинктите си.

Дъждът от слаби удари продължи и тя изпрати в отговор мощен лъч енергия. Регин изостави нападението си и издигна мощна бариера, но части от секундата преди лъчът да се сблъска със щита му, тя напрегна волята си и топлинният удар се разпиля в дъжд от червени шокови удари, които се стопиха в бариерата му.

Лицето му се изкриви от гняв. Сония се усмихна, когато чу мърморенето сред тълпата. Магьосниците бяха оценили шегата. Сигурно бяха научили, че Регин е използвал шокови удари срещу нея.

Следващата му атака беше бърза, но лесна за отразяване. Сония си играеше с гнева му и отвръщаше само с шокови удари. Не си правеше труда да ги прикрива; той вече знаеше този номер. По този начин нямаше как да спечели сблъсъка, но тя не можа да издържи на изкушението да подразни противника си. Сония имаше енергия в излишък, а гневът можеше да го подведе към някое глупаво действие. Всъщност тя не смяташе да злоупотребява с шоковите удари, защото помнеше, че на тях не се гледа с добро око.

Внезапно Регин я засипа с дъжд от силови и топлинни удари с най-различна интензивност. Бариерата на Сония леко засия под мощта им.

Тя разгада плитката уловка. Когато магьосникът атакуваше с разнообразни удари, нападнатият имаше два избора: или да издигне мощна бариера, която да блокира най-силните удари, или да видоизменя щита си за защита от всеки удар, като по този начин да се опита да съхрани силата си.