Читать «Избраница» онлайн - страница 266

„Мисли си за други неща!” - каза си тя. Когато приближиха сградата на Университета, тя започна да си припомня уроците на Ийкмо.

- Регин ще се опита да те накара да изхабиш силата си. Най-добрият начин за това е чрез измама и хитрини.

Хитрините определено бяха част от бойния му стил. В часовете по Бойни умения през първата година той я беше изненадвал много пъти с фалшиви нападения.

- Голяма част от онова, което си научила, няма да ти трябва. Няма да се наложи да използваш проекция в Арената: там няма какво да преместваш. Шоковите удари са позволени, но на тях не се гледа с добро око. Менталните удари са забранени, естествено, нищо че могат да бъдат използвани единствено за отвличане на вниманието.

Регин никога не беше използвам ментални удари срещу нея, тъй като още не ги бяха обучавали в използването им.

- Не жестикулирай! Така само ще издадеш намеренията си. Добрият воин не се движи по време на битка, не помръдва дори мускулчетата на лицето си.

Ийкмо винаги говореше за добрия воин в мъжки род, което в началото я развеселяваше, но после започна да я дразни. Когато му се оплака, той се разсмя.

-Лейди Винара щеше да одобри - рече той. - Но Болкан щеше да ти каже: „Когато воините жени станат повече от мъжете, тогава ще се поправя”.

Сония се усмихна, припомняйки си този разговор и все така усмихната се появи пред тълпата магьосници, която се беше събрала пред Арената. ,

- Всички ли са тук? - ахна тя.

- Сигурно - рече весело Ийкмо. - Регин избра да се изправи срещу теб във волника, така че доста народ ще стане свидетел на поражението му.

Сония усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Ученици и магьосници стояха там и я гледаха. Дори немагьосниците - съпруги, съпрузи, деца и прислужници - се бяха събрали заради зрелището. Стотици хора щяха да я наблюдават. Всички се обърнаха към нея, когато, придружена от учителя и наставника си, влезе в тълпата. Висшите магове стояха в редица. Ийкмо я поведе към тях и когато спря, тя се поклони. Размениха се официални приветствия, но тя беше твърде разсеяна и им обърна внимание едва когато споменаха името й.

-И така, Сония. Противникът ти те очаква - каза лорд Болкан и махна с ръка.

Девойката проследи жеста му и забеляза Регин и лорд Гарел да стоят до храста, подрязан във формата на арка. Пътеката, която минаваше под него, водеше право до Арената.

- Успех, Сония - каза Лорлън и се усмихна.

- Благодаря ви, Разпоредителю. - Гласът й прозвуча толкова тихо, че момичето се ядоса на себе си. Тя беше отправила предизвикателството. Тя трябваше да се впусне в двубоя, уверена в победата.

Когато понечи да тръгне към Арената, Ийкмо постави ръка на рамото й.

-Действай умно и всичко ще бъде наред - промърмори той. После отстъпи встрани и й махна да продължи.