Читать «Избраница» онлайн - страница 267

Двамата с Акарин се приближиха до арката. Тя срещна погледа на Регин и той й се ухили злорадо, което й напомни за първата им среща преди Церемонията по приемането. Сония го погледна предизвикателно.

Усещайки погледа на лорд Гарел върху себе си, тя се обърна към него. Магьосникът я гледаше с неприкрита неприязън и гняв. Тя се изненада и се зачуди защо е толкова ядосан. Дали съжаляваше за допълнителното време, което беше отделил да подготвя ученика си за двубоя? Дали се беше засегнал от това, че тя е проявила смелостта да предизвика племенника му? Или я ненавиждаше за това, че го беше поставила в позицията на противник на Върховния повелител?

„Това притеснява ли ме? Не”. Ако беше предвидлив човек, той щеше да забрани на Регин да я тормози, след като беше станала ученичка на Върховния повелител. Мисълта, че това предизвикателство може да му е причинило неудобства, отново я накара да се усмихне. Сония се обърна, мина под арката и тръгна към Арената.

Двамата с Акарин се спуснаха към портала, влязоха вътре и се спряха в центъра. Гарел, Регин и Болкан ги последваха. Отвън тълпата от магьосници и ученици се струпа около бариерата, някои насядаха по стълбите.

Тя се обърна към Регин. Той гледаше тълпата с необичайно сериозно изражение на лицето. Сония също се обърна към тях и погледът й спря на Ротан и стоящия до него Дориен. Той се ухили и й помаха. Ротан едва успя да изобрази лека усмивка.

Болкан застана между нея и Регин, вдигна ръцете си и зачака глъчта да утихне.

- Минаха много години, откакто за последен път двама магьосници избраха да разрешат споровете си или да докажат уменията си чрез официален двубой на Арената - започна Болкан. - Днес ще наблюдаваме подобно събитие за пръв път от петдесет и две години. От дясната ми страна стои Сония, избрана ученичка на Върховния повелител, която отправи предизвикателството. От лявата ми страна стои противникът й, Регин, от семейство Уинар, дом Парен, избран ученик на лорд Гарел. Наставниците на противниците ще бъдат техни защитници. Моля да издигнат вътрешните щитове около учениците си.

Сония почувства как нечия ръка леко я докосва по рамото. Тя потръпна от последвалото усещане и наведе глава, за да се огледа.

Бариерата на Акарин почти не се забелязваше. Тя устоя на изкушението да я провери.

- Защитниците могат да напуснат Арената.

Тя проследи с поглед Акарин и Гарел, които излязоха през портала. Когато двамата се озоваха извън Арената, тя видя, че лицето на Гарел е потъмняло от гняв, а Акарин изглежда объркан. Очевидно беше станало нещо, което бе раздразнило наставника на Регин. Дали Акарин беше казал нещо подигравателно? Сония изпита неочаквано удовлетворение при тази мисъл. Но чувството изчезна, когато Болкан отново заговори:

- Противниците могат да заемат местата си.

Регин рязко се завъртя на пети и тръгна към другия край на Арената. Сония се запъти в противоположната посока. Тя си пое дълбоко въздух. Скоро щеше да се концентрира изцяло върху Регин. Трябваше да игнорира всички хора, които ги наблюдаваха и да се съсредоточи изцяло върху борбата.