Читать «Избраница» онлайн - страница 14

Каретата премина през Западната порта и навлезе в лабиринт от сергии и щандове. Хора от всички раси и съсловия се тълпяха от двете страни на пътя. Продавачите крещяха имената на стоките си и цените им, опитвайки се да надвикат непрестанната глъчка, подсвиркванията, звънтенето на камбанки и рева на животните. Въпреки че пътят тук се разширяваше, продавачите, купувачите, уличните артисти и просяците бяха толкова много, че едвам оставаше място каретите да се разминават.

Носеше се тежка смесица от миризми. Сладникав аромат на смачкани плодове и зловонието на изгнили зеленчуци. Миризма на тръстикови рогозки и остра, задушлива смрад на нещо противно, която се разнесе докато двама мъже пренасяха покрай каретата казан с масленосиня течност. А най-накрая до Денил достигнаха соленият дъх на морето и леката воня на речна тиня и той почувства как сърцебиенето му се ускорява. Каретата зави и пред погледа му се появи Пристанището.

Отпред се издигаше гора от мачти и въжета, разграфяваща небето на сини ивици. От двете страни на пътя се носеха безконечни потоци от забързани хора. Мускулести носачи и моряци мъкнеха сандъци, кошници и чували върху гърбовете си. Наоколо скрибуцаха каруци с всякакви размери, теглени от всякакви видове животни. Вместо виковете на продавачи тук ехтяха команди, опитващи се да надвикат мученето на добитъка.

Каретата продължи да се носи напред, като минаваше покрай все по-големи и по-големи яхти, докато накрая не стигна до редица от гигантски търговски кораби, закотвени на дълъг кей. Тогава забави ход и спря.

Вратата се отвори и кочияшът се поклони почтително.

- Пристигнахме, милорд.

Денил се плъзна от седалката и слезе от каретата. До нея стоеше мургав, белокос мъж, чиито ръце с навити ръкави и лице бяха загорели от слънцето. Зад него бяха изправени няколко по-млади мъже, всичките с мощни телосложения.

- Вие ли сте лорд Денил? - попита мъжът, покланяйки се вдървено.

- Да. А вие сте... ?

- Началник на кея - представи се човекът, после кимне към каретата. - Ваши ли са?

Денил предположи, че въпросът се отнася до сандъците.

- Да.

- Сега ще ги свалим.

- Недейте, мога да ви спестя усилията. - Денил се обърна и съсредоточи волята си. Сандъците се понесоха плавно надолу и двама от младите мъже, явно свикнали с употребата на магията за такива цели, пристъпиха напред и ги подхванаха. Тръгнаха по кея, а останалите мъже ги последваха.

- Шестият кораб в редицата, милорд - каза началникът на кея, докато каретата се отдалечаваше в обратна посока.

Денил кимна.

- Благодаря.

Когато достигна до кея, стъпките му закънтяха по дъските, и процепите между които се виждаше водата. Денил продължи да следва носачите. Минаха покрай докери, които товареха голяма купчина сандъци на един от корабите, пред следващия кораб пък имаше камара от нещо, наподобяващо добре навити килими. Навсякъде гъмжеше от народ - хората сновяха насам-натам с товари върху раменете си, излежаваха се върху палубите, играеха на ашици или тичаха по задачи.