Читать «Избраница» онлайн - страница 12

Сония се обърна към Ротан и го погледна.

- Е, това е. Вече съм ученичка.

Той се усмихна.

- Доволна ли си, че всичко приключи?

Тя сви рамене.

-Имам усещането, че тепърва започва. - Погледът й се плъзна над рамото му. - Ето я и твоята сянка.

Ротан се обърна и видя приближаващия се Денил.

- Добре дошла в Гилдията, Сония.

- Благодаря, посланик Денил - отговори Сония, покланяйки се.

Денил се засмя.

- Още не, Сония. Още не.

Ротан усети нечий поглед и се обърна. До него стоеше Директорът.

- Лорд Ротан - каза Джерик и се усмихна в отговор на поклона на Сония.

- Да? - отвърна Ротан.

- Ще се премести ли Сония в Жилищните помещения на учениците? Чак сега се сетих да ви питам.

Ротан поклати глава.

- Тя ще остане с мен. Имам достатъчно място за нея в покоите ми.

Джерик вдигна вежди.

- Разбирам. Ще кажа на лорд Аринд. Извинете ме.

Ротан видя как възрастният мъж се приближи към слаб магьосник с хлътнали бузи и му каза нещо. Лорд Аринд се намръщи и погледна към Сония.

- И какво следва сега? - попита Сония.

Ротан кимна към вързопа в ръцете й.

- Сега ще видим дали тези мантии ти стават. - Той погледна към Денил. - И мисля, че имаме повод за малко тържество. Ще дойдеш ли с нас?

Денил се усмихна.

- Не бих го пропуснал.

Глава 2

Първият ден

Денил стоеше до каретата и слънцето напичаше гърба му. Той използва магия, за да вдигне първия от сандъците си на покрива. Когато качи и втория до него, въздъхна и поклати глава.

-Подозирам, че ще съжалявам, че съм взел толкова много багаж - промърмори той. - Въпреки че продължавам да мисля за нещата, които ми се искаше да взема, но не взех.

-Сигурен съм, че в Капия ще можеш да си купиш всичко, от което се нуждаеш - каза Ротан. - Лорлън определено е бил щедър при отпускането на средства.

-Да, това беше приятна изненада - ухили се Денил. - Може би си прав за причините да ме изпрати далеч.

Ротан вдигна вежди.

-Трябва да му е ясно, че не е достатъчно да те прати в друга държава, за да те предпази от неприятности.

-Поне ще избегна забъркването в твоите проблеми, приятелю. - Докато кочияшът отваряше вратата на каретата, Денил се обърна и погледна по-възрастния магьосник. - Ще ме изпратиш ли до Пристанището?

Ротан поклати глава.

- Занятията започват след по-малко от час.

- За двама ви със Сония - кимна Денил. - Значи дойде моментът да се сбогуваме.

Те се изгледаха тържествено за момент, после Ротан стисна рамото на Денил и се усмихна.

- Пази се. Гледай да не паднеш зад борда.

Денил се усмихна и на свой ред потупа Ротан по рамото.

- И ти се пази, стари приятелю. Не позволявай новата ти ученичка да те изтощава. Ще се върна след година-две да проверя как вървят нещата.

- Стар приятел, как не! - Ротан бутна Денил към каретата. Когато се качи вътре, младият магьосник се обърна и забеляза замисленото изражение върху лицето на приятеля си.