Читать «Гилдията на магьосниците» онлайн - страница 13

Лорлън с жест го накара да замълчи. Той се обърна към насядалите пред него магьосници и погледът му се спря върху лорд Болкан, Предводител на Воините.

– Лорд Болкан, какво научихте от разпита на онези, които поразиха момчето?

Магьосникът с червена роба се изправи.

– Всичките деветнайсет магьосници бяха убедени, че нападението е било извършено от едно от момчетата, защото им се сторило невероятно, че някой извън Гилдията може да обучи момиче. Всички са искали просто да го обездвижат, а не да го ранят. Съдейки по описанията на свидетели, аз съм склонен да им вярвам. След разпитите стигнах до извода, че някои от обездвижващите удари са се слели и са породили нефокусиран огнен удар. Точно той е убил момчето.

Ротан си спомни тлеещата фигура. Усети, че му се повдига, и заби поглед в пода. Дори сливането да не се беше осъществило, залпът от деветнайсет мощни парализиращи удара щеше да предизвика ужасен шок в тялото на момчето. Не можеше да не се чувства виновен. Само ако се беше усетил навреме да действа самостоятелно, преди останалите да реагират...

– Това води след себе си няколко сериозни проблема – рече Лорлън. – Едва ли народът ще ни повярва, ако му кажем, че просто сме сбъркали. Едно извинение няма да е достатъчно. Трябва да се замислим за някакви компенсации. Дали да не изплатим обезщетение на семейството на младежа?

Неколцина от Висшите магове закимаха и Ротан чу одобрително мърморене зад гърба си.

– Ако бъде намерено, разбира се – добави един от Висшите.

– Боя се, че компенсацията няма да поправи вредата върху репутацията ни – намръщи се Лорлън. – Как да си върнем уважението и доверието на гражданите?

Отново се разнесе мърморене, след което се чу силен глас:

– Компенсацията е достатъчна.

– Ще мине време, хората ще забравят – додаде друг.

– Направихме всичко възможно.

И по-тихо, от дясната страна на Ротан:

– Това е само някакво си момче. На кого му пука?

Ротан въздъхна. Макар думите да не го изненадаха, те събудиха в него познатия гняв. Според закона Гилдията съществуваше, за да защитава останалите – и този закон не правеше разлика между бедни и богати. Някои магьосници неведнъж бяха заявявали, че жителите на копторите са крадци и не заслужават защитата на Гилдията.