Читать «Гилдията на магьосниците» онлайн - страница 14

Труди Канаван

– Няма какво повече да направим – каза лорд Болкан. – Богатите класи ще приемат, че смъртта на момчето е нещастен случай. Бедните няма да го направят и каквото и да сторим или кажем, няма да променим положението.

Разпределителят Лорлън се обърна към Висшите магове. Всички кимнаха едновременно.

– Много добре – каза той. – Ще се върнем към този въпрос на следващото ни събрание, след като сме имали време да оценим последствията от тази трагедия. – Той въздъхна дълбоко, изпъна се и обходи с поглед залата. – А сега по втория въпрос: магьосникът-отцепник. Някой друг освен лорд Ротан виждал ли е момичето или как е хвърлило камъка?

Настъпи пълна тишина. Лорлън се намръщи разочаровано. Обикновено в дискусиите на събранията доминираха тримата Повелители на Школи: лейди Винара, лорд Болкан и лорд Сарин. Лейди Винара, Повелител на Лечителите, беше практична и сурова жена, която бе способна на рядка състрадателност и съчувствие. Грубоватият лорд Болкан беше наблюдателен и винаги се стараеше да проучи в детайли всеки въпрос, но беше способен да действа решително във всяка критична ситуация. Най-възрастният от тримата, лорд Сарин, може и да беше твърде рязък в преценките си, но винаги приемаше и чуждо мнение.

Лорен разчиташе точно на тяхното съдействие.

– Трябва да започнем с неоспоримите и потвърдени от свидетелите факти. Няма никакво съмнение, че колкото и невероятно да звучи, някакъв най-обикновен камък е пробил магическия щит. Лорд Болкан, възможно ли е това?

Воинът сви рамене.

– Щитът, използван от нас по време на Прочистването, е доста слаб – достатъчно мощен, за да спре снаряди, но не и магия. Съдейки по синкавата светкавица и смущението в полето, усетено от онези, които са поддържали щита, тук имаме работа точно с магия. Но за да бъде пробита бариерата, магията трябва да е съсредоточена в тази цел. Според мен нападателят е използвал магически удар – най-обикновен – изпратен заедно с камъка.

– Но защо тогава изобщо му е трябвал камъкът? – попита лейди Винара. – Защо просто не е използвал удар с приложена магия?

– За да замаскира удара? – предположи лорд Сарин. – Ако магьосниците бяха усетили приближаващия ги удар, те щяха да подсилят щита.

– Възможно е – каза Болкан, – но силата на удара беше използвана само за да пробие бариерата. Ако нападателят е имал враждебни намерения, лорд Фергън нямаше да се размине само с цицина на главата.

Винара се намръщи.

– Значи нападателят не е очаквал да нанесе голяма вреда? Тогава защо го е направил?

– За да демонстрира силата си – да изрази презрението си към нас, може би – отвърна Болкан.

Безбройните бръчки по лицето на Сарин станаха още по-дълбоки. Ротан поклати глава. Забелязвайки това, Болкан го погледна и се усмихна.

– Не сте ли съгласен, лорд Ротан?

– Тя въобще не очакваше подобен резултат от своите действия – обясни Ротан. – Съдейки по изражението на лицето й, момичето беше абсолютно изненадано и шокирано от онова, което беше направило. Убеден съм, че все още е необучена.