Читать «Гилдията на магьосниците» онлайн - страница 12

Двамата стигнаха до обичайните си места и се настаниха. Денил се облегна назад и огледа залата.

– И всичко това заради някакво си мърляво улично хлапе.

Ротан се изкиска.

– Доста разбуни духовете, нали?

– Фергън не ни е почел с присъствието си – Денил огледа с присвити очи столовете, подредени покрай отсрещната стена, – но последователите му са тук.

Въпреки че Ротан не одобряваше публичното изразяване на неуважение по отношение на членове от Гилдията, този път не успя да сдържи усмивката си. Превзетите маниери на Фергън не предизвикваха симпатия у повечето магьосници.

– Доколкото си спомням от доклада на Лечителя, ударът е довел до значително нервно разстройство, изразяващо се в объркване и възбуда. Поради което той е счел за уместно да предпише на Фергън успокоителни.

Денил тихо изкукурига от удоволствие.

– Фергън спи! Когато разбере, че е пропуснал тази среща, ще бъде бесен!

Прозвуча гонг и шумът в залата започна да утихва.

– И както може да се предположи, Разпоредителят Лорлън беше най-разочарован, че лорд Фергьн не може да представи своята версия на събитията – добави шепнешком Ротан.

Денил сподави смеха си. Ротан погледна към Върховните матове и видя, че всички вече са заели местата си. Само Разпоредителят Лорлън продължаваше да стои прав, с гонг в едната си ръка и чукче в другата.

Лицето на Лорлън бе необичайно сурово и мрачно. Ротан също стана сериозен, след като осъзна, че скорошното произшествие е първата значителна криза, с която Лорлън се сблъскваше, откакто беше избран на този пост. Той се справяше добре с текущите дела на Гилдията, но мнозина се съмняваха, че ще бъде по силите му да се пребори с подобна криза.

– Свиках това събрание, за да обсъдим случилото се тази сутрин на Северния площад – започна Лорлън. – В дневния ред са включени два важни въпроса: убийството на невинен човек и наличието в града на магьосник, който е извън нашия контрол. Като за начало ще се заемем с първия, по-сериозен за нас проблем. Призовавам лорд Ротан като свидетел на събитието.

Денил погледна изненадано Ротан и се усмихна.

– Разбира се. Ти от години не си се изправял пред Съвета. Успех!

Ротан се надигна и хвърли изпепеляващ поглед на приятеля си.

– Благодаря ти, че ми напомни. Ще се справя.

Събралите се магьосници извръщаха глави след него, докато той слизаше по стълбището, за да се изправи пред Висшите магове. Той приветства Разпоредителя с почтително кимване. Лорлън му кимна в отговор.

– Разкажете ни какво видяхте, лорд Ротан.

Ротан замълча за миг, подбирайки думите си. Когато се обръщаше към Гилдията, говорещият трябваше ясно и точно да изразява мислите си.

– Когато тази сутрин пристигнах на Северния площад, лорд Фергън вече беше там – започна той. – Заех мястото си до него и добавих силата си към щита. Неколцина от малките скитници започнаха да хвърлят камъни по нас, но както обикновено, ние не им обръщахме никакво внимание. – Ротан погледна към Висшите матове и установи, че те го слушат изключително внимателно. Той потисна нервното си потреперване – наистина отдавна не беше говорил пред Гилдията. – Изведнъж с крайчеца на окото си видях синкав проблясък и почувствах смущение в бариерата. Зърнах някакъв предмет да лети към мен, но преди да успея да реагирам, камъкът удари лорд Фергън в слепоочието и той припадна. Подхванах го, докато се свличаше, положих го на земята и проверих дали нараняванията му не са сериозни. Когато и други се притекоха на помощ, аз се огледах за човека, хвърлил камъка. – Ротан се усмихна сухо, припомняйки си отново случката. – Видях, че докато повечето младежи изглеждаха объркани и изненадани, една млада жена гледаше изумено ръцете си. Когато двамата с лорд Фергън бяхме заобиколени от колегите си, аз я изгубих от поглед, но тъй като не можеха да определят който точно е хвърлил камъка, те поискаха да им покажа злосторника. – Той поклати глава. – Когато го направих, те приеха погрешно, че соча стоящото до девойката момче и... си отмъстиха.