Читать «Гилдията на магьосниците» онлайн - страница 11

От тълпата се отдели висока фигура, облечена в пурпурна роба и се устреми към Ротан. Той забеляза напрегнатото изражение на лицето на младия магьосник и се усмихна. Денил често се оплакваше, че в Гилдията не се случва нищо кой знае колко вълнуващо.

– Най-после, стари приятелю. Как мина? – попита Денил.

Ротан скръсти ръце на гърдите си.

– Стар приятел, как ли не!

– Добре де, старо куче, тогава. – Денил махна презрително с ръка. – Какво каза Разпоредителят?

– Нищо. Просто поиска да му разкажа какво се случи. Оказва се, че единствено аз съм я видял.

– Просто е извадила късмет – отвърна Денил. – Защо останалите се опитаха да я убият?

Ротан поклати глава.

– Не мисля, че наистина са искали да го направят.

Жуженето на гласове бе прекъснато от звука на гонг и усиленият глас на Разпоредителя на Гилдията изпълни залата.

– Моля всички магьосници да заемат местата си.

Ротан се обърна и видя как масивните врати в дъното на залата се затварят. Групата облечени в мантии фигури се пръсна и магьосниците се отправиха към местата си покрай стените. Денил кимна към предната част на залата.

– Днес са ни на посещение редки гости.

Ротан проследи погледа на приятеля си. Върховните матове заемаха местата си. За да подчертаят авторитета и положението им в Гилдията, техните кресла бяха разположени в пет редици с лице към останалите. До тях се спускаха две тесни стълбища. В средата на най-задната редица стоеше огромно кресло, позлатено и украсено с бродерия на кралския инкол² – стилизирана нощна птица. Креслото беше празно, но онези, които стояха от двете му страни, не бяха – на тях седяха двама магьосници, чиито мантии бяха препасани със златни пояси.

– Съветниците на краля – промърмори Ротан. – Интересно.

– Да... – отвърна Денил. – Чудя се, дали крал Мерин е преценил, че нашето събрание е достатъчно важно, за да му обърне внимание?

– Не достатъчно важно, за да дойде лично.

– Разбира се, че не – усмихна се Денил. – Иначе щеше да се наложи да се държим прилично.

Ротан сви рамене.

– Няма особена разлика, Денил. Дори съветниците му да не присъстваха, никой от нас няма да се осмели да каже нещо, което би премълчал в присъствието на краля. Не, те просто са тук, за да се убедят, че събранието няма да се ограничи само в празни приказки за това момиче.