Читать «Тайният орден» онлайн - страница 86

— Виж ти — изненадано възкликна Кордеро. — Къде научи всичко това?

— Част от неприятния ми опит като тюлен.

Партньорът на Кордеро, който още държеше края на платнището, само подхвърли през рамо:

— По-добре карай с шегите с ветроходната лодка.

— И защо?

— Повече доверие вдъхват от това, че си бил тюлен.

— Доста ли знаеш за армията?

— Достатъчно — отсече мъжът.

Харват поклати глава и свали ръкавиците.

Кордеро не знаеше на коя от историите на Харват вече да вярва, но който и да беше той, започваше да се издига в нейните очи. Нещо, което я караше да се чувства неудобно. И без това животът ѝ на вдовица с двегодишен син беше достатъчно сложен.

Реши да охлади малко собствения си ентусиазъм, като накара него да се почувства неудобно.

— Защо не се преместиш малко по на юг по тялото и да потърсиш следи от сексуално насилие?

Харват вдигна ръце и се засмя.

— Вече свалих ръкавиците.

— Ще ти дадем други — подхвърли тя и даде знак на един от колегите си.

Харват отстъпи на крачка от тялото.

— Гинекологията не е моята стихия.

Партньорът на Кордеро покри тялото на момичето и Харват го чу да промърморва под нос:

— Бъзльо.

Произнесе го достатъчно високо, за да го чуе Харват. Този да не би да беше още в началното училище?

— Ей, Сал? — провикна се Харват, взе парче плат, което един от оперативните оглеждаше, и го хвърли към инспектора. — Мирише ли ти на хлороформ?

Онзи го изгледа, сякаш е полудял.

— Хайде — подкани го Харват, — поемѝ дълбоко въздух. Няма начин да не го усетиш и така ще сме сигурни дали е използвал хлороформ.

Онзи хвърли обратно парцала и процеди:

— Да го духаш.

— Няма начин тя да те чуе — посочи Харват към платнището. — Няма уши, а е и малко нещо мъртва.

Докато наблюдаваше лицето на партньора си, Кордеро почти чуваше как кръвта тупти в слепоочията му. Той по принцип се стараеше да я покровителства, а търпението му бързо се изчерпваше. Виждала го беше как кипва, понякога ставаше груб при разпити или в разговор с колегите. Докато Харват, странно защо, бе невероятно търпелив и само го закачаше, за да може Сал да кипне и да направи някаква грешка. Така или иначе, сега най-малко ѝ трябваше тези двамата да се счепкат. Ясно беше, че ако не могат да се сработят, ще трябва да ги раздели. Тъкмо се готвеше да подхвърли нещо разведряващо, когато към тях се приближи един от патрулиращите полицаи, който говореше по радиото с някого. На няколко стъпки от покритото с платнище тяло спря.

— Полицай Качински? — обади се Кордеро, която се сети, че го познава.

— Да, госпожо. Радвам се да ви видя отново, инспекторе.

— Полицай Качински е бил сред първите на местопроизшествието — обясни тя на Харват. — Когато водолазите извадили тялото, той направил първия оглед и разпознал жертвата. Права ли съм? — обърна се тя към пристигналия.

— Задържал съм я много често. Само миналия месец — два пъти. Казва се Кели Дейвис.

— И все за проституция ли? — попита Харват.

— Проституция, наркотици, дребни кражби. Нещата са вързани.

— Има ли някой, който може да я е видял с възможния убиец снощи?

— Точно за това говорех по радиото — кимна младият мъж. — Госпожицата се движи с други две момичета. Обичат да се мотаят и да търсят клиенти в туристическата част в центъра, но и трите живеят в общинските сгради Олд Колъни на Източна девета улица. Южно.