Читать «Тайният орден» онлайн - страница 84

— Попита ме какво е общото между жертвите — въздъхна той.

— Като изключим бележките, оставени от убиеца.

— Именно — кимна той.

Жената изчака, доколкото ѝ бе възможно търпеливо, да продължи, но очевидно възможностите ѝ се изчерпаха и се обади:

— Господин Харват?

Той вече се беше примирил с факта, че няма да успее да скрие по-голямата част от информацията.

— И двете жертви са били номинирани за позиции в правителството.

Това не беше точно истината, защото федералният резерв не беше правителствена организация, но Харват реши, че може да спести поне това уточнение.

— Каква позиция?

— В агенция по икономика и мениджмънт.

— И коя е тази агенция?

— Не искат да се знае.

— Те ли те наеха?

Харват кимна в знак на потвърждение.

— Повикаха ме, защото знаят, че пазя тайната на клиентите. Ако можех, щях да ти кажа. Но наистина не мога, съжалявам. Надявам се да ме разбереш.

Кордеро мълчеше.

— Две от отвличанията завършиха с убийство. Затова съм тук. И се нуждая от помощта ти. Не ми се иска да стане ново убийство.

Тя се канеше да отговори нещо, когато телефонът ѝ завибрира. Беше получила съобщение.

30. глава

Първоначално Кордеро нямаше намерение да води Харват със себе си на местопрестъпление, нямащо връзка с посещението му, но намеренията ѝ бързо се промениха, когато той ѝ напомни, че ушите на Клер Маркорт са били отрязани.

С пусната сирена и просветваща синя светлина на полицейската лампа колата ѝ се понесе към крайбрежната улица. Градското пристанище се намираше при парка „Еспланад“ между концертната зала на открито „Хач Шел“ и моста „Лонгфелоу“.

Когато пристигнаха, завариха униформени и цивилни полицаи, включително и партньора на Кордеро Сал, или както там му беше името.

— Защо си го довела? — попита той без заобикалки партньорката си. — Тук не дават уроци по плуване. Има само школа по ветроходство.

— От дете си мечтая за лодка с платна — въздъхна Харват и огледа пристанището. — Всяка нощ се молех за нея.

— Вярно ли? Скъса ми сърцето.

— И аз се почувствах така, когато разбрах, че Бог не работи така, и започнах да се моля за прошка.

Партньорът на Кордеро беше самодоволен глупак, но Харват усети, че по-лесно го понася на пълен стомах. Чувал беше, че най-краткият път между двама души е или добрият смях, или натискането на спусъка. Реши да използва първо смеха. Напразно се мъчеше да измисли някаква шега, когато Кордеро неочаквано смени темата.

— Доведох го, защото смятаме, че може би има връзка между двете убийства.

— Значи вече сте си партньори? — попита онзи.

— Карай по-ведро, Сал. Къде е тялото?

— Ей там — посочи той с ръка към водата.

Малкото пристанище представляваше плитък V-образен залив, в който се бяха побрали не повече от петдесетина лодки, всяка от тях според Харват — „Кейп Код Меркюри“. Виждаха се поне петнайсетина полицаи, включително и членове на водолазния екип към бостънската полиция.

Един инспектор спря пред синьо пластмасово платнище и вдигна единия му край, за да видят тялото на проститутката заедно с въжето и прикачените за него тежести. Както беше написано в съобщението до Кордеро, и двете уши бяха отрязани.