Читать «Тайният орден» онлайн - страница 87

— Южно ли? — не разбра Харват.

— Има предвид Южен Бостън — обясни Кордеро. — Работническият квартал.

— Тия момичета са на метамфетамини. Понякога стоят там с дни — продължаваше Качински. — Когато видях, че Кели е жертвата, се обадих на няколко от колегите и ги помолих да държат под око приятелките ѝ.

— Открили са ги, така ли? — попита Харват.

— Да, сър. Дори едната е признала, че е видяла Кели с някакъв тип снощи.

— А другата?

— Там е работата. Другата се инати.Знам си правата, не съм длъжна да разговарям с вас.От типа „огън и жупел“. Първата веднага започнала да описва онзи тип. Тогава Огън и жулел млъкнала като църковна мишка и пребледняла като платно. Според колегите определено познава този тип. Предполагам, вие, инспекторите, ще искате да ги чуете още сега.

— Този тук не е инспектор — обади се начумерено партньорът на Кордеро и посочи Харват.

— Престани, Сал — намеси се Кордеро и се обърна към полицая: — Твоите колеги още ли са с двете дами сега?

— Да, госпожо — отвърна Качински — на Парк Стрийт Чърч близо до гробището Гренъри.

— Обади им се да ги задържат, докато отидем при тях.

— Разбрано, госпожо. Сега ще се обадя.

Патрулиращият полицай се отдалечи и Кордеро се обърна към партньора си. Но преди да е казала и дума, той предложи:

— Ще остана тук да довърша. Нека Попай Моряка се разкара от очите ми. Вземи го със себе си при ония момичета.

— Сигурен ли си?

— Хайде, отивайте, преди да съм се отказал.

31. глава

— Остави ме аз да говоря, щом пристигнем — обади се Кордеро, щом наближиха Парк Стрийт Чърч. — Освен ако, разбира се, нямаш опит и в разпитите.

— Случвало ми се е само един-два пъти. Но съм загубен без кабелите и кофата с вода. Най-добре ти да ги разпиташ.

Тя започваше да вярва, че в подхвърлянията му има много повече истина, отколкото се преструваше, че признава.

Пресякоха Тримонт Стрийт и се насочиха към паркинга пред театър „Орфеум“, със скорост, все едно са в спортна кола. Досега Харват не се беше срещал лично с наркоман на амфетамини или „амфети“, както ги наричаха тук полицаите. Чувал беше този термин от свой познат в сервиза за тейзъри. Преди от фирмата да се научат да заключват кофите си за отпадъци, местните наркомани имаха обичая да влизат в контейнерите зад магазина и да събират части от изхвърлените електрошокови пистолети.

Тези момчета имаха много свободно време, бяха сръчни в поправките на всякакви уреди и машинарии и успяваха да възстановят криво-ляво тейзъри, които продаваха на улицата и така си набавяха пари за дрога.

Чудовищните уреди, които създаваха, бяха не само ненадеждни, но и много опасни. И все пак човек не можеше да не се изуми от тяхната изобретателност.

Харват бе виждал пораженията, нанесени от амфетамините. Снимките на момичета, преди да започнат да се друсат и след това, бяха наистина покъртителни. Не само загубваха приятния си външен вид, но и се състаряваха преждевременно. Смяташе се, че към амфетамините човек се пристрастява от първия път, толкова са завладяващи.