Читать «Тайният орден» онлайн - страница 83

Харват се съгласи и тръгнаха към колата ѝ. Щом наближиха, той реши, че ще говорят вътре, но тя отмина и продължи напред.

— Къде отиваме, следовател Кордеро? — попита той.

— Смятам да убия с един куршум два заека — отвърна тя и млъкна.

Прекосиха Маунт Върнън Стрийт и завиха по тротоар, покрит с черни и червени плочки. След още една пресечка Харват се сети закъде са се запътили.

— Имам леля, която не е много добре — отбеляза Кордеро и тръгна по каменните стъпала пред тях.

Като дете Харват бе посещавал католическо училище и беше влизал в много такива храмове. Този тук в Бостън бе с изумителна архитектура. За разлика от онези, които познаваше, църквата бе изградена предимно от тухли, които архитектите не се бяха опитали да прикрият, а по-скоро бяха подчертали с каменни орнаменти. Комбинацията беше наистина красива.

Времето на тяхното посещение беше много подходящо за целта им. Вътре беше безлюдно, с изключение на невидим органист, който упражняваше песента на Гибън „Всемогъщи прави Боже“, която Харват не беше чувал от гимназията. Единственият начин, по който можеше да опише въздействието ѝ, беше — „хипнотизиращ“.

Винаги се бе питал как композиторите на религиозна музика успяват да създадат творби, които да звучат така съвършено. След гимназията и преди да постъпи в колежа, Харват се запозна с извънредно интересна органистка — тайнствена фигура, която хората чуват, но никога не виждат. Двамата водеха дискусии за религиозната музика и органистката го бе поканила да я посети там, където работи, което той и направи.

Тя бе изсвирила за него ораторията „Месия“ от Хендел, песента на Цезар Франк „Панис Ангеликус“ от Тома Аквински, след което изненада Харват с изключително изпълнение на „Красива Америка“. Той за първи път чуваше светска творба в храм и бе направо поразен от звученето. Жената изпълни тогава и други песни, но тази, която му направи най-силно впечатление след „Красива Америка“, бе „По-бяло от бялото“. Жената извличаше тоновете с много чувство. А като се увери, че няма никой в черквата, премина на фънк. Жанр, който Харват бе чувал, но за който знаеше твърде малко. Органистката бе религиозна жена и изпълни само два откъса, които според нея бяха в рамките на приличието. Все пак спомена имената на няколко от класиците в жанра и посъветва Харват да се поинтересува от музиката им. В крайна сметка фънкът стана любим негов стил.

Докато Кордеро палеше свещ за своята леля, Харват се разходи в храма. Замисли се за Муками, техника от Кения, убит в Сомалия, и реши да запали свещ за него.

След това се отпусна на една от пейките. Затвори очи и се потопи в звуците. Няколко минути по-късно усети, че Кордеро е седнала наблизо, но очевидно бе решила да не го безпокои и да го остави на мислите му. Когато творбата свърши, той отвори очи.

— Не предполагах, че имаш усет към музиката — рече тя.

— Ще се изненадаш към колко неща имам усет.

Кордеро се усмихна и погледна часовника си.

— Цялата ми програма се обърка днес и трябва да отида в управлението, така че не е зле да ми кажеш това, което искаш.