Читать «Тайният орден» онлайн - страница 81

— Така е. Още същата година успял да избяга, но на следващия ден го върнали. Шест години по-късно бил сгащен в болницата на затвора и пребит до смърт. Убиецът или убийците така и не били разкрити.

— Поне справедливостта в крайна сметка възтържествувала и гражданите на Масачузетс си отдъхнали.

Кордеро кимна. Точно в този момент донесоха омлета на Харват.

— Сигурна ли си, че не искаш да хапнеш нещо? — попита той.

— Добре съм си така. Закусих, преди да изляза тази сутрин. Най-важното хранене през деня, нали знаеш?

— Точно това си мислех тази сутрин — усмихна се Харват, — докато приготвях пържените си яйца и ми се обадиха да тръгвам насам.

— Защо ти е да знаеш толкова много от историята за Дървото на свободата? — смени тя темата. — И моля те, спести ми онази част свнимавал съм в училище.

Тази жена наистина си я биваше, умът ѝ сечеше — добро качество за следовател в отдел „Убийства“. Трябва да е станала доста рано сутринта, за да бъде умът ѝ толкова бистър. Самият Харват не беше сигурен, че може да се похвали със същото. Очевидно нямаше смисъл да се опитва да я лъже. Щеше само да спести някои подробности, които не беше нужно да знае.

— Казаха ти от ФБР, че отвличането на Пенинг е едно от няколко?

— Точно така.

— Това, което не са споменали, е, че той не е първата жертва.

Кордеро хвърли поглед наоколо, за да се увери, че никой не ги чува, и се наведе над масата.

— И друго убийство ли има? Кога? Къде е станало?

— В неделя вечер — отговори Харват, след като преглътна. — На малък остров край бреговете на Джорджия.

— Същият стил?

Не си беше давал сметка колко е бил гладен, преди да му донесат омлета, в момента дъвчеше поредната хапка и му трябваше малко време, преди да отговори.

— И там убиецът е оставил бележка.

— Какво пишеше?

— Че Дървото на свободата се нуждае от поливане с кръвта на патриоти и тирани.

— Поредно подхвърляне за смърт на тираните.

Харват кимна, остави вилицата и посегна към чашата си с вода.

— Както и короната, черепът и костите.

— От ФБР не казаха ли каква е връзката между жертвите? Роднини? Някакви лични връзки? Бизнес? За какво говорим изобщо?

— Нямам право да обсъждам точно този въпрос.

— Защо? Нивото е по-високо от моето?

— И от моето също.

— Мисля, че лъжеш — заключи Кордеро след няколко секунди.

— Би ли ми подала черния пипер?

— Ти майтапиш ли се? Защото ще ти кажа, че за мен това изобщо не е шега. Когато си тръгнеш от Бостън, случаят ще си остане на тукашната полиция и хората ще настояват да чуят как е разрешен. Такива са си те. Спомняш си атентата по време на маратона, нали? Очакват да си свършим работата.

Харват отново взе вилицата и загреба от омлета.

— Много страхотии съм виждал в кариерата си и се обзалагам, че ти — също. Смятам още, че разбираш от черен хумор, както и какво значи да отговаряш пред висшестоящите. Изпълнявам заповеди.

— Сега са ти заповядали да прикриваш информация, която може да се окаже критична за решаването на едно убийство, така ли?

Беше ядосана и с право.

— Слушай, Лара. Мога ли да те наричам Лара?

— Може да ме наричаш следовател Кордеро.