Читать «Тайният орден» онлайн - страница 79

Кордеро нахвърля нещо в бележника си и попита:

— И каква е връзката с нашата жертва — господин Пенинг?

Сега вече отиваше към държавната тайна.

— Какво имаш предвид?

— Каква е връзката му със символите.

— Може някой да го е смятал за тиранин.

— А ти какво мислиш?

— Почти нищо не знам за този човек, поне не достатъчно, за да имам мнение.

Тя погледа известно време въжетата и макарите, после обърна очи към Харват.

— На мен ми се струва твърде лично.

— Убиецът определено е искал да изпрати послание.

— Смърт на тираните ли? Твърде неопределено, ако питаш мен — подхвърли Кордеро. Последно записване в бележника и вдигна очи. — Какво друго би искал да разгледаш?

Харват обходи с поглед предметите върху масата. Нищо от изложеното там не му подсказваше следа.

— Мисля, че това е всичко.

— Е, добре — рече тя. Сложи и своя подпис под списъка с доказателствата и каза на оперативния, че вече може да прибере всичко, за да го изпрати в лабораторията. — А сега нека поговорим защо всъщност си тук.

— Вече ти казах, че жертвата има… извинявай, имаше много влиятелни приятели във Вашингтон.

— Първоначално ФБР твърдеше, че единственото, което знае, е, че Пенинг е отвлечен. После се оказа, че същата нощ са изчезнали още четирима, но ФБР отказва да ни съобщи какво ги свързва. Няма нужда да си следовател, за да разбереш, че нещо ни спестяват. Ето че сега един остроумен мъж от типа на Джеймс Бонд се появява на местопрестъплението ми, запознат повече от обикновено с американската история, и отказва да ми съобщи кой е нашият клиент. Ще ме извиниш, но вътрешният ми индикатор, че ме баламосваш, пълзи към червената зона.

Джеймс Бонд.Това трябваше да го запомни.

— Мисля, че работата ти предполага да си подозрителна към всичко.

— Ивсеки— добави тя.

Харват се усмихна и се опита да смени темата.

— Какво знаеш за обстоятелствата около отвличането на Пенинг?

— Нищо.

— Нищо ли?

— Точно така — гласеше отговорът ѝ. Беше отпуснала длан върху дръжката на пистолета си. — Мисля, че знаеш далеч повече от това, което ми казваш. Не може ли да си помогнем един на друг? Може би. Или може би не. Няма да ти дам никаква информация, докато не се изясним.

— Може да звънна във Вашингтон и да помоля някой от приятелите на господин Пенинг да говорят с твоя началник.

— Да, разбира се — кимна тя. — Но шефът ще го прехвърли към моя командир, което в крайна сметка ще доведе до това Сал да е твоят човек за свръзка. Да видиш той колко бавен може да бъде, ако иска, когато трябва да свърши нещо, при условие че не те харесва. А теб той определено не те хареса. Така че нека си помогнем един на друг, така ще улесниш най-вече себе си.

— Обзалагам се, че пускаш тази реплика при всяка среща с хора на местопрестъпление.

— Стига да са правилните хора и да не съм ги гръмнала все още.

Харват все пак се замисли над предложението. Когато се налага да разследваш убийство, искаш да си колкото се може по-близо до улицата, което означава и до ченгетата. Нямаше значение какво се е случило, много по-вероятно беше полицията в Бостън да чуе за него преди ФБР. Истината е, че имаше нужда от помощта им.