Читать «Тайният орден» онлайн - страница 76

— Жертвата има много влиятелни приятели във Вашингтон.

— Имал е — поправи го партньорът на Кордеро. — В минало време.

Харват го изгледа продължително. Човекът беше облечен в средно приличен костюм. Иначе в него нищо не правеше впечатление. Нито висок, нито нисък, лицето му беше направо безлично. За разлика от повечето полицаи в стаята очевидно се стараеше да поддържа добра физическа форма, но това все още не значеше нищо. Повече от ясно бе, че човекът не го харесва, но това малко тревожеше Харват, който тъкмо се канеше да благодари за урока по граматика, когато Кордеро зададе пореден въпрос:

— Къде си работил преди?

— Защо питаш?

— Не ми приличаш на някой от защитниците на закона.

— Така ли?

— Нещо в теб ми подсказва, че си минал през военно обучение, фирмите по отвличания и откупи често наемат хора от специалните части, нали? Ти какъв си бил — рейнджър или може би тюлен?

Това или беше невероятно добро попадение, или тя просто флиртуваше с него. Не можеше да определи. И в двата случая не искаше да разказва биографията си и само се засмя, преди да отговори:

— Тюлен ли? Там взимат само умни момчета, а и не умея да плувам.

— Май омаловажаваш ролята на умните момчета.

— Защо мислиш така?

— Защото те наблюдавах как оглеждаш скрипеца и макарите, а и останалата част от местопрестъплението.

— Добре се справих, нали? Не искаш ли да си разменим местата и този път аз да гледам какво правиш? Може да науча това-онова.

— По-добре да отидем да поплуваме, а? — обади се партньорът.

Това включване не беше лошо, но този вече започваше да лази по нервите на Харват. Все пак той се направи, че не е чул, и се обърна отново към Кордеро:

— Кой намери жертвата?

— Половин Бостън. В центъра на града сме. Оттук минават на път за дома стотици хора. Телефон 911 бил залят от обаждания. Патрулната кола пристигнала за четири минути. Четвърт час след това са били в сградата и са прибрали тялото на Пенинг. Надявали са се дори, че е още жив, и един от хората ни се опитал да даде първа помощ, но вече сме сигурни, че вратът му се е прекършил мигновено. Нищо не са можели да направят.

— Къде е сега тялото?

— Пътува към „Съдебна медицина“.

Харват се наведе през прозореца и погледна надолу към улицата.

— Разполагаме ли с данни от някакви камери в сградата, от улицата или другите сгради?

— Как не се сетихме сами? — изстреля партньорът.

— Исках само да кажа… — понечи да обясни Харват, но Кордеро го прекъсна:

— Много добре разбирам какво искаше да кажеш и да, има няколко камери и вече сме изискали записите от тях, макар да не храним големи надежди.

— И защо?

— Защото проверихме охранителните камери от тази сграда. Съдейки по записите, никой не е влизал тук.

— Значи записът е подменен — отбеляза Харварт.

— При това ниво на обработка на записите — кимна Кордеро, — щом са успели да заобиколят алармената система и липсват и следи от влизане с взлом, това значи, че шансовете да видим извършителя на някой от записите са направо никакви, макар че човек никога не знае. Синът на Саме бил заловен заради неплатен паркинг, нали?