Читать «Тайният орден» онлайн - страница 56

— В този случай — продължаваше лекцията си Уайс — групата е от банкери от Ню Йорк, замислили да създадат трета централна банка, която ще им даде власт над банковата система. Скоро след настъпването на новата 1907 година в „Ню Йорк Таймс“ се появява статия от известния в банковите среди Пол Варбург, в която той заявява, че американците трябва да възстановят централната банка, ако искат да избегнат по-нататъшни масови тегления на суми. Един от партньорите на Варбург пък произнася реч в Търговската камара на Ню Йорк, в която предупреждава, че ако не се създаде централна банка, страната е заплашена от една от най-съкрушителните катастрофи в историята. Небесата ще се сринат. Остава им само да дадат и доказателство са всичко това. Идва ред на Дж. П. Морган. Масирани допълнителни залагания на фондовата борса довеждат почти до срив в пазара с ценни книжа на компанията „Юнайтед Копър“ — един от големите конкуренти на Дж. П. Морган. Страхотна паника обзема пазара — все едно цялата вода от морето се е събрала на единия бряг и всеки момент ще се превърне в гигантско цунами. Всички са единодушни, че искат промяната.

Банките на Ню Йорк от кръга на Дж. П. Морган и Варбург изтеглят активите си, стоковата търговия спада наполовина и третият по големина тръст на Ню Йорк е сринат. Паниката се разпространява и в другите части на страната, защото гражданите се втурват да теглят парите си от банките. Хората започват да крещят за помощ. В играта отново се включва Дж. П. Морган, който заявява, че ще даде свои средства, за да помогне на банковата система да се стабилизира. Призовавайки и други собственици на банки от Ню Йорк да се присъединят, някои от които участват в плана му, Морган като с магическа пръчка спира кървенето и постепенно тревогата утихва. На нейно място обаче идват призивите да се направи нещо, за да не се повтори отчайващата ситуация.

— Не позволявай една добра криза да отиде напразно, прав ли съм? — подхвърли Харват.

— Именно — усмихна се Уайс. — Хората обвиняват банкерите, а те — системата, и в резултат се чуват предложения за реформи. Конгресът реагира на мига и създава специална комисия. Като с магия за председател на комисията е избран сенаторът на Роуд Айлънд, който се оказва приятел на Морган и Варбург, а същевременно е набъркан сериозно в тютюневата и каучуковата индустрия. Името му е Нелсън Олдрич. Тъй като Съединените щати са една от малкото големи нации без централна банка, Олдрич решил, че неговата Национална комисия по монетарните въпроси е добре да проучи централните банки в Европа, ето защо той, заедно с целия си антураж, прекарал близо две години в обикаляне из Европа, което струвало на американските данъкоплатци триста хиляди долара.