Читать «Тайният орден» онлайн - страница 55

Брад Тор

— Тези фирми ли са „затлъстелите котараци“ от Уолстрийт, чиито юзди държи Резервът? — не се сдържа Харват.

— Това е невероятна игра за фасада — кимна Уайс. — От особен интерес за вашия случай е, че някога Великобритания поискала да постави Колониите в зависимост от Банк ъф Ингланд. Този акт бил възприет като напълно неприличен и бил последната капка, довела до Войната за независимост.

Харват беше познавач на американската история, но за първи път чуваше този факт. И направо се изуми.

— Някои от бащите основатели, като Джеферсън например, били против централната банка — продължаваше Уайс, — докато други, като Алекзандър Хамилтън, не само подкрепяли, но и правели всичко възможно за осъществяването на този план. Целта била да се привлекат законодателите от Юга. Хамилтън дал съгласие Конгресът да се премести вън от Ню Йорк, на юг.

— И така се стига до столицата Вашингтон, окръг Колумбия?

— Бинго — рече Уайс. — И всичко за една централна банка.

— Споменахте, че две предходни централни банки са били ликвидирани. Как се оказахме с трета — Резерва?

— Въпреки яростната съпротива на Джеферсън срещу идеята за централна банка, като инструмент на спекула, манипулация и финансова корупция, президентът Джордж Вашингтон подписва документа за създаване на първата централна банка. След като след двайсет години срокът за работата ѝ изтича, хората толкова не са съгласни с нейното съществуване, че Конгресът отказва да го продължи.

Президентът Джеймс Мадисън слага подписа си под документа за създаване на втората банка на САЩ, но щом Андрю Джаксън заема поста, отказва да поднови договора. Той в много отношения прилича на Томас Джеферсън и вижда в централната банка инструмент за корупция. В един момент икономиката се разлюлява и Джаксън предвидливо разпорежда всички федерални земи да бъдат продадени срещу злато и сребро. Много банки възприемат този механизъм и постигат резултати. За съжаление някои от банките така и не успяват да изплатят на клиентите си сумите, които някога са вложили. Това довежда до вълна от фалити в банковата сфера и в резултат се създава сериозен дисбаланс в икономиката. Едно от най-неприятните масови тегления на суми от банките довело до създаването на федералния резерв.

Харват забеляза пренебрежителния тон на Уайс при споменаването на „теглене на суми от банките“.

— Това е измислената криза, за която споменахте, нали?

Уайс кимна и продължи:

— Чувал ли си за диалектиката на Хегел?

— Да, когато група хора създават проблем, съзнавайки добре как останалите ще реагират. Групата създава суматоха за решаване на проблема, подканя към действия запромяна. Щом масите са вече достатъчно изморени и отчаяни, те са готови да приемат някакво решение и то бива предложено от групата избрани. Хората се радват, че е намерен изход, че има план, и започват да настояват той да бъде приведен в действие. Така и не разбират, че са били манипулирани, че така не само не постигат желаната промяна, но се оказват въвлечени в още по-лоша схема от преди, само дето опаковката е различна. Точно това се случи с приемането на Резерва. Проблемът бил изфабрикуван от неколцина с власт, които стояли отстрани и чакали паникьосаните тълпи да ги помолят за решение. Щом молбите станали достатъчно гръмогласни, манипулаторите само курдисали машината, тя заработила и нещата били представени така, сякаш са нещо естествено.