Читать «Тайният орден» онлайн - страница 52
Брад Тор
— Ако всичко това стигне до ушите на директора на ЦРУ, той ще поиска главите и на двама ви. Не допуска за нищо на света да се прескачат нива в процедурите. И не можем да го виним — разсъждаваше генералът. — В същото време напълно разбирам защо споделяте всичко с мен. Възможно е да намерим друг, заобиколен път. — Сетне се обърна към асистента си: — Имаме ли отворени канали с йорданците?
— Какво имате предвид?
— Дали можем да намерим връзка с шефа на Насири или дори по-добре с краля — така не само ще усетим дали Насири ни казва истината или не, но и ще можем да ги уверим, че Съединените щати гледат много сериозно на проблема.
— И ще получим повече информация от тази, която Насири подаде на мис Райън — кимна асистентът.
— Така е — съгласи се генералът. — Което ни довежда и до другия проблем, който чака решение.
— Екипът по дестабилизация.
— Съгласни или не, това е политиката на президента и той беше ясен и категоричен, че поддържа Арабската пролет. Беше и непреклонен по въпроса, че няма да влияем на изхода. Вижда в нея органичен демократичен процес, на който трябва да се позволи да „разцъфти“, както обича да се изразява той.
Макгий кимна в знак на съгласие.
— И както казах — продължи Джонсън, — съгласни или не с позицията на президента, тя е такава. Две са очертаващите се потенциални възможности. Или старият екип на Дъркин се е събрал отново и работи за някой друг, или Дъркин и останалите от ЦРУ насочват екипа в дейност, която е в пълно противоречие с разпоредбите на президента. Какъвто и да е отговорът, искам да го знам. И то колкото се може по-скоро.
— А как ще стане всичко това? — вдигна поглед Райън.
Генералът отвърна лице към асистента си.
— Можем ли под някакъв предлог да отклоним временно госпожица Райън от ЦРУ?
— Вероятно бихме могли. Какво имате предвид?
— Искам да ѝ осигуря най-висока степен на защита. Не желая да изглежда така, сякаш това е свързано с информацията на йорданците. Трябва да го свържем с нещо, върху което тя вече работи, дори ако се наложи да присъединим още няколко души от ЦРУ за прикритие. Вие двамата с госпожица Райън го измислете и ми докладвайте.
— Дали няма да събудим подозренията на Дъркин?
— Риск, който ще се наложи да поемем. Двамата със Стю ще измислите нещо. При условие, че няма друг, който да знае за този екип и начина, по който работи, вие сте най-подходяща да движите топката напред. А какво ще правим с допълнителните сътрудници? Колко души ще са необходими според вас?
Райън извърна поглед към Макгий, който протегна ръце, обърнати с дланите нагоре.
— Не ме гледай. Аз съм един прост инструктор от армията. На нас не ни се полага защита от директора на националното разузнаване.
— Така е — обади се Райън, — но хора на вашата възраст понякога имат здравословни проблеми.
— Или проблеми в семейството — допълни генералът.
— Или с морала — обади се и асистентът.
Макгий разбра, че няма начин да се измъкне, все едно дали му харесва или не, и реши сам да определи въображаемия си проблем.
— Нека да е свързано с тялото ми, а не с характера. Избирам здравословния проблем.