Читать «Тайният орден» онлайн - страница 51

— Виекакво мислите?

— Дали Дъркин е закрил програмата, както твърди, ли имате предвид? Възможно е. Но защо задържа мен, след като уволни всички останали? Истината е, че не сгафих толкова много, колкото останалите, но признавам, че също направих доста грешни ходове. Без проблем можеха да повдигнат обвинения и на мен — заяви тя. — А не го направиха.

— И защо?

— Може би защото Дъркин се интересуваше от мен. Но ако това е вярно, защо не се възползва от ситуацията? Защо не предложи да спаси кариерата ми в замяна на това да спи с мен? Естествено, нямаше да се съглася.

— Естествено. Но все пак това е добър въпрос.

— На който не мога да намеря лесен отговор.

— Ако се наложи да изкажете някакво предположение за причината — погледна я генералът, — как бихте го формулирали?

— Просто не е закрил програмата. Заличил я е в документацията и я е запазил в сянка. На мен ми се наложи да продължа кариерата си в ЦРУ под друга форма. Останалите членове на моя екип също са запазили кариерата си, но за тази цел програмата е трябвало да попадне в пълно затъмнение.

— Но защо ще ви отдели по този начин? Защо не ви изпрати заедно с тях в сянка?

— Хиляди пъти съм си задавала този въпрос — сви рамене Райън. — Единственото смислено заключение, до което стигнах, е, че става въпрос за гордостта на Дъркин. Задачата му е била да накара екипа да се подчини. Като последна мярка ме изпрати при тях в ролята на скаутка, която да ги вкара в пътя. Моето отстраняване щеше да е поредно доказателство за това, че не взима правилните решения.

— Съгласен съм — кимна генералът. — Това, което най-сериозно ме тревожи, е липсата на интерес от страна на Дъркин към информацията на йорданците. Не ми харесва фактът, че се опитват да изтъргуват тази информация, което сигурно не се е харесало и на Дъркин.

— Но, сър, ако той наистина е закрил групата, както сам твърди, и сега тя се появява отново, това би било сериозно професионално неудобство за него — заключи Райън в желанието си по-скоро да си изясни мотивите на Дъркин, отколкото да го защити.

— И знаете ли кое е още по-притеснително? — продължи да разсъждава сякаш на глас Джонсън. — Да позволиш да се проведе терористичен акт на американска територия само защото си прекалено горд, за да признаеш, че си сгафил.

Човекът беше напълно прав.

Райън не се опита да прави повече предположения относно поведението на Дъркин.

Джонсън продължи да почуква с молива върху листовете пред себе си.

— Длъжни сме да оправдаем доверието на хората. Отчитаме се пред американските граждани. Наше задължение е да осигурим на тях и на страната си сигурност. В нашата работа не можем да си позволим лукса да си играем, не и когато залогът е толкова голям. Този Дъркин или не притежава необходимата квалификация за позицията, която заема, или крие нещо. И в двата случая това ме тревожи.

И Райън, и Макгий знаеха, че е по-добре да си мълчат. Очевидно в главата на техния домакин вече се зараждаше план за действие. В момента просто търсеше най-добрия начин за провеждането му.