Читать «Тайният орден» онлайн - страница 48
Брад Тор
Реши сам да си назначи лечение. Пристъпи до хладилника и си взе две бири. Плати на китайката зад касата и се настани отново на масата.
Изпи първата на една продължителна глътка. За втората реши да почака и си наложи да се отпусне. След няколко минути усети как алкохолът се включва в кръвообращението му и почувства леко отпускане. Предимството на тревожността, ако можеше така да нарече допълнителното усещане, бе, че успяваше да потисне сексуалната възбуда. Ерекцията беше напълно изчезнала.
Колкото повече седеше в ресторантчето, толкова поотпуснат се чувстваше. Мислите му се носеха безцелно и само от време на време се връщаха към случката в гробището, но в тези мигове възбудата отново се появяваше. Усети как вълните отново го подхващат. Сега вече имаше нужда от кафе.
Допи и последните глътки от втората бира и излезе на улицата. Беше вече привечер и движението ставаше все по-натоварено. Когато най-сетне намери кафене, след дългия ден сервитьорите и човекът на касата имаха вид на изтощени и копнеещи да се приберат час по-скоро хора. Поръча си „Черно око“, което в света на кафето означаваше двойно еспресо. Както и в китайския ресторант, плати в брой и напусна заведението.
Усети, че кофеинът му подейства по-бързо от бирата. Имаше енергия в походката му, а и духът му се повдигна значително. Всичко щеше да се нареди. С нетърпение очакваше задачата си тази вечер. Беше сложна, но не и невъзможна. Всяка стъпка бе подробно и предварително планирана. Все едно правиш торта. Стига да следваш рецептата, няма за какво да се тревожиш, а той винаги следваше предписанията.
Колата и необходимите принадлежности бяха прибрани в запуснат гараж в Източен Бостън. Близо час обикаля района и още час наблюдава гаража, преди да се приближи.
Ключът за катинара бе зашит в подплатата на якето му. Неволно разкъса плата, докато се мъчеше да разтвори с пръсти шева, измъкна ключа и влезе, заключвайки след себе си.
Запали малкия фенер, който извади от раницата, и го обгърна с длан така, че да хвърля по-добра светлина. Ванът беше отключен. Той се качи от задната врата и се огледа преценяващо. Всичко беше там, където очакваше.
Вдигна капака на голямата кофа за смет, за да се увери, че и там всичко е според описанието. Примижавайки срещу светлината на фенерчето, вътре лежеше здраво завързан мъж с лепенка на устата и с лице, обрасло от поне два дни.
Той върна капака на място и обзет от силно вълнение, извади син гащеризон, който щеше да замени дрехите му.
18. глава
Генерал Джордж Джонсън, директор на националното разузнаване, живееше в скромен дом в колониален стил недалеч от Вашингтон с жена си и двайсет и четири часова охрана, както и с френски булдог на име Мартин. Въпреки че вече две години охраната беше тук и дежурните се сменяха на всеки осем часа, винаги когато някой приближеше входната врата, кучето се скъсваше да лае.
