Читать «Тайният орден» онлайн - страница 47

— Какво? Кутийка „Тик-так“ може би? — попита момичето с подчертано южняшкия си акцент. — Върви да си го начукаш — завърши тя.

Беше се ядосала, ама наистина. Това го развесели. Като видя усмивката, разтегнала чертите му, тя сякаш още повече се вбеси и дори посегна да го удари. Бързината, с която улови китката ѝ и рязко я изви назад, я стресна. Понечи да извика, но предусетил и това, той стисна още по-силно ръката ѝ и я привлече към себе си. Болката беше толкова силна, че направо я остави без дъх.

Очите ѝ трескаво шареха насам-натам с надеждата отнякъде да дойде помощ, ала неколцината случайно присъстващи наоколо се интересуваха най-вече от историческите надгробни паметници. Той буквално помириса страха, който вече струеше от порите ѝ, и долавяше потрепването на цялото ѝ тяло. Кой знае колко зараза имаше в тази жена, но в този момент това беше без значение. Интересуваше го едно-единствено нещо в нея. Затвори очи и се заслуша, докато не улови ударите на обхванатото от ужас сърце, което се блъскаше в гърдите. Все едно бе сърце на заек, който се мъчи да се отскубне от лапите на вълк.

Дръпна още по-силно ръката ѝ, почти до степен на счупване, след което я пусна. Тя остана така вцепенена от страх и като истинско зайче, каквото всъщност беше, се спусна да бяга колкото се може по-далеч от големия лош вълк.

Докато я гледаше как панически се отдалечава, лицето му се разтегна в усмивка. Ранният следобед, откритото публично място и задължението му да си вземе хапчетата — тези три неща спасиха живота ѝ тук на гробищата, но това възбуди още повече апетита му.

Внимателно подбираше местата, където можеше или не биваше да отива, както и храната, която можеше или не биваше да поглъща. Бе направил някои неща, за да се дегизира, но въпреки това съществуваше риск да го разпознаят и заловят. Насочи се към района на Чайнатаун в града, където влезе да хапне в съвсем малък ресторант, дупка, която не можеше да си позволи дори еднакви столове, да не говорим за камери за наблюдение на посетителите.

Най-доброто, което можеше да се каже за храната, бе, че ставаше за ядене. Поръча си пържен ориз и яйчени ролца, които проми обилно със сладка като сироп азиатска газирана напитка от хладилника. Очакваше се с помощта на лекарствата да контролира импулсите, но когато стимулите се струпваха, както преди малко в гробището, усещаше, че му е трудно да удържа желанията си.

Освен че се разпусна по отношение на храната, усети, че и желанието му за секс не се беше уталожило. Ароматите на страх, които се излъчваха от жената, както и усещането за потрепващото от ужас тяло, докато го притискаше към себе си, бяха главозамайваща комбинация, подсилвана от опасността да го видят.

Чувстваше, че го движат бушуващи вълни, които го отнасяха все по-навътре и все по-далеч от брега. Докосна с пръсти шишенцето с хапчета в джоба си, докато съзерцаваше бирата и газираните напитки през стъклото на хладилника. Ако вземеше още хапчета, можеше да се почувства замаян, да му се доспи и да сгреши. Но пък ако не вземеше хапче и се поддадеше на някой от импулсите си, също можеше да сгреши. И в двата случая сякаш бе притиснат до стената и това доведе до ново допълнително усещане —тревожност.