Читать «Тайният орден» онлайн - страница 4

Настани се до масата, покри коленете си със салфетка и тъкмо се канеше да отхапе малко от пушената патица, когато Насири премести един от столовете срещу нея и съвсем небрежно попита:

— Йордания ли е следващата?

— Не те разбирам. Следваща за какво?

— Стига, Лидия. Достатъчно добре се познаваме, били сме заедно в доста трудни моменти. Излишно е да си играем на криеница.

— Нафи, няма такова нещо. Просто трябва да си по-конкретен. За какво говориш?

Той се наведе и извади от куфарчето си папка, която плъзна към нея.

— Тези снимки са направени преди три дни.

Сега вече любопитството ѝ наистина бе сериозно подразнено. Тя бутна чинията настрани и отвори папката. Въздухът, който спонтанно се изплъзна между устните ѝ заедно с едва чутото „По дяволите“ при вида на първата снимка, беше не само спонтанна, но и непрофесионална реакция.

— Предполагам, излишно е да спорим дали това са или не санякогашнитвои колеги — добави Насири.

Това наистина бяха нейни стари колеги. Бяха част от програма, която имаше за цел да създаде социална, политическа и организационна нестабилност в някои страни. Първият им опит бе в света на исляма. Проведоха сложни заговори, целящи да създадат хаос в организации като „Ал Кайда“, тези на талибаните, в „Хамас“, „Ал Шабаб“ и на иранските революционери, имаха пръст и в изпращането на терористи в неизвестна посока в изпълнение на продължаващата програма на Америка за предаване на престъпници.

В програмата под кодовото название „Затъмнение“ екипите на Централното разузнавателно управление нарушаваха всички известни им правила. И колкото повече правила прекрачваха, толкова повече успехи постигаха. Процесът беше като лавина и с времето агентите се пристрастиха към успеха — и като всички пристрастени търсеха все нови и все по-вълнуващи „стимуланти“, целейки се в по-трудни мишени, впускайки се във все по-дръзки операции. И през ум не им минаваше, че вършат нещо нередно.

Може да звучи необичайно, но когато си убеден, че си безгрешен, много бързо започваш да вършиш само грехове. Започна се с някои незначителни на пръв поглед пропуски в изпълнение на стандартните процедури — небрежност при представянето на редовните доклади, тайно внасяне на алкохол по време на операция. Последваха нерегламентирани отклонявания на хеликоптери „Блек Хоук“ за лов на диви кози в Хиндукуш и се стигна дори до забранени разюздани връзки между членовете на екипите.

Всички тези мъже и жени имаха репутация в секретното разузнаване, която бързо надмина действителните им способности. Те бяха златните деца на ЦРУ, нещо средно между анализатори и разбойници, които не само бяха започнали да вярват на собствените си съобщения за медиите, но и в мъглата на глобалната война с терора се смятаха едва ли не за безсмъртни. Бяха се устремили към скалите, без някой да се сети да натисне спирачка. И точно тогава се намеси съдбата.