Читать «Тайният орден» онлайн - страница 2

Мъжът освободи устата ѝ, наведе се, повдигна я и я метна през рамо.

Клер чувстваше как сърцето се блъска в гърдите ѝ.Какво става— крещеше мислено тя. —Защо аз? Какво иска? Къде ме води?

Не след дълго последният ѝ въпрос получи отговор. Вперила очи в тъмните панталони и черните обувки, видя как покритата с камъни пътека свършва и мъжът тръгва по пясъка.Защо отива към плажа? Дали не търси място, на което да направи с мен онова, за което е дошъл?

Стотина метра по-нататък Клер забеляза очертанията на предмет, от който сърцето ѝ заби още по-бързо.

На брега се виждаше сива надуваема лодка „Зодиак“. Клер изпитваше панически ужас от открито море. Едно е да имаш къща на брега с изглед към океана, съвсем друго — да си насред него. Само че този път изборът не беше неин.

Мъжът остави тялото ѝ в лодката, изви носа и го насочи към водата.

Клер усети как вълните я залюляват. Стомахът ѝ се сви и тя почувства, че ще повърне, тялото не ѝ се подчиняваше. Сякаш вече не беше нейно. Като че бе изпаднала в кома и никой не знаеше, че всъщност е будна.

Докато нападателят ѝ се качваше в лодката и палеше мотора, страхът на Клер от откритото море бе изместен от ужаса, че независимо от това кой е този човек и какви са намеренията му, тя никога вече няма да види семейството си.

Около дванайсет километра по̀ на юг лодката навлезе в пролива Сейнт Саймънс и продължи към брега. Недалеч от обрасъл с дървета нос се виждаше входът към тесен извит залив. Мъжът превключи на по-бавна скорост и звукът на мотора утихна значително. Най-добре да няма свидетели.

Задачата му беше към своя край. Докато се разбере, че Клер Маркорт е изчезнала, планът щеше да е влязъл в действие и нищо не би могло да го спре.

Хвърли поглед към жената, докато вадеше водоустойчив сателитен телефон „Иридиум“, и натисна поредица от бутони.

Отсреща отговориха и той се идентифицира.

— Залив Бискейн? — попита онзи отсреща.

Говореха с военни кодове З — за заложник, Б — за безопасност.

— Потвърждавам.

— Посочете местоположението си.

— Лима три — отвърна мъжът в лодката, което трябваше да означава, че е пристигнал в тесния залив.

— Проктър Лима три — наредиха отсреща. — Проктър Зак. —Продължавай задачата.

1. глава

Келнерът остави чаша с питие пред Лидия Райън и тя вдигна очи от таблета пред себе си.

— Не съм поръчвала това — отбеляза тя.

— Така е, госпожо. Поръча го онзи господин — гласеше любезният отговор.

Лидия затвори таблета и предпазливо огледа елегантното помещение. Никой в обзаведената с кожа и метал зала не гледаше към нея.

— Но кой е този господин?

Келнерът само се усмихна, а зад гърба ѝ се обади мъжки глас:

— Ето този тук.

Райън се сети почти веднага.

— Мога ли да седна при теб? — попита мъжът, когато погледите им се срещнаха.

И преди тя да успее да отговори, той пристъпи към нея с питие в ръка.

Райън чудесно знаеше, че в света на разузнаването случайни срещи няма. Не беше съвпадение и фактът, че в момента Нафи Насири, заместник-началник на Генералното разузнавателно управление на Йордания и тя се намират в един и същи салон на летището.