Читать «Тайният орден» онлайн - страница 31

— На ваше разположение ще бъдат предоставени всички наши ресурси — заяви Луис, — в това число и самолетът, който държим в готовност на летище „Рейгън“ с отпочинал екипаж.

Харват се чудеше как да отговори. Имаше още няколко въпроса, никой от които не беше уместно да зададе пред Луис и Джейкъбсън. Трябваше да разговаря със Стареца насаме. Но потенциалните клиенти не биха му дали такава възможност с охота.

— За съжаление не разполагаме с лукса да ви отпуснем време, за да обмислите въпроса — заяви Луис. — Още сега трябва да разбера дали сте в играта или не.

Преди Харват да успее да реагира, Рийд Карлтън отговори от името на двамата:

— В играта сме.

11. глава

— Те са клиент, получил разрешително да отпечатва свои собствени пари — каза Карлтън, докато шофираше към къщата на Харват в покрайнините на град Александрия, Вирджиния. Сега, когато срещата беше приключила и бяха получили поръчката, той се чувстваше много по-добре. — Такова нещо не ти пада всеки ден.

— Технически— отвърна Харват — те непечататсвои собствени пари. И както някога ми каза един мъдър човек, те не произвеждат и сладолед.

— Какво те прихвана изведнъж?

— Не знам.

— Хайде, горе главата! Щом ни платят за „Сиена Стар“ и приключим ли с тази поръчка, ще сме изплували.

— Каква сума ще поискаш от Мънро Луис за нашата работа?

— Не от него, а от федералния резерв. Мерех се високо, защото очаквах да преговаря с нас за възнаграждението, но той прие всичко. Дори ще ни преведе половината от поисканата сума предварително. Ти, неизвестно защо, изглеждаше готов да убиеш сделката в зародиш. Ако бях въоръжен, щях още там да ти пусна един куршум.

— Нищо ли в тази история не те притеснява? — тръсна глава Харват.

— Естествено, че ме притеснява. Така е с всяка задача, която поемаме. Във всяка от тях има главоболия и задънени улици. Затова хората се обръщат към нас. Но независимо от проблемите винаги намираме изход. Това ни е работата.

Това е моята работа, помисли си Харват. Макар да не подценяваше гениалността на Стареца, Карлтън вече почти не работеше на терен. Харват беше този, когото изпращаха в различни дупки по света, където опасността беше обичайно състояние. В това имаше моменти, които му харесваха, но и други, които беше започнал да мрази.

— Слушай, за Мънро Луис и неговия екип парите не значат нищов буквалния смисъл. По някое време някой от пресата ще свърже нещата и ще раздуха грандиозен скандал. Всъщност не знам докога ще опазят в тайна убийството в Джорджия. Щом суперновината изгрее на небосвода като милион слънца, ще поискат да представят историята така, все едно са взели всички мерки, в това число и да привлекат екип, специализиран в отвличания и откупи, за да помага на ФБР. Залагат на две карти.

Стареца беше прав. Харват не искаше да дълбае повече.

— Откъде ще започнем? — попита той.

Карлтън натисна клаксона и сви в скоростната лента на пътя.

— Джейкъбсън ни даде папката с всички материали по отвличанията плюс тези, с които разполагат за убийството. Мисля, че трябва да започнем оттам.

— Между другото, ти забеляза ли върху какво е сложено тялото?