Читать «Тайният орден» онлайн - страница 33

Остави книгите на масата, взе си бира от хладилника и се присъедини към Стареца.

— Какво е това? — попита Карлтън.

— Изследване — отвърна Харват, докато отвинтваше капачката на бутилката.

— Книги?Защо не ползваш интернет като другите хора?

Харват поклати глава. Беше смешно наистина, че остава верен на книгите, а Стареца рови из интернет.

— Мрежата е хубаво нещо, но не съдържа всичко. Когато опреш до въпроси от историята, книгите си остават най-доброто средство.

Харват отвори най-горната книга от купчината и я разлисти. Скоро установи, че в нея няма да открие онова, което търси, и я остави настрана. Отвори следващата. Бързо намери необходимата страница.

— Подай ми увеличената снимка на табелката, окачена на шията на Клер Маркорт — помоли той, без да откъсва очи от страниците пред себе си.

Рийд Карлтън отвори папката, изрови снимката и му я подаде.

— Заповядай.

— Благодаря. — Харват я постави до илюстрацията, която гледаше. Сетне обърна книгата така, че Стареца да може да види двете изображения едно до друго.

— Съвпадат почти напълно.

— Само че при Клер Маркорт липсват думите „Смърт на тираните“ отдолу — кимна Харват.

— Което е излишно, като се има предвид цитатът от Джеферсън.

— Съгласен съм. Сигурно затова са ги пропуснали.

Карлтън се взря в илюстрацията.

— Това не ми даваше мира от момента, в който видяхме снимката в Резерва. Знаех, че трябва да си спомня още нещо, а то се оказа короната над черепа и костите.

Старецът беше жива енциклопедия във всяка област на познанието. Рядко се случваше Харват да знае нещо, което е неизвестно на шефа му, а случеше ли се така, не пропускаше да го заяде на шега. Макар и негов началник, Карлтън се беше превърнал в нещо като негов баща. Собственият му баща беше починал скоро след като завърши гимназията. Двамата никак не се разбираха. Баща му, също тюлен от американските военноморски сили, беше против кариерата на Скот като професионален спортист, независимо от успехите на сина му в състезателните спортове и приемането му в американския национален отбор по ски.

Крушата не пада по-далеч от дървото — Харват беше твърдо решен да прави това, което иска. Пренебрегвайки съпротивата на баща си, той продължи кариерата си на спортист и в резултат отношенията им пострадаха трагично. Изпаднаха в студено мълчание въпреки усилията на майка му да запази единството на семейството. Ледената стена се срути, когато бащата на Харват загина при нещастен случай по време на тренировки.

Бързо след това се срути и спортната кариера на Харват. Колкото и да се стараеше, той не можа да се върне към състезанията. Съсипващото чувство за вина се оказа непосилно за него. Знаеше, че е разочаровал баща си. Много колеги и треньори се опитаха да го разубедят, но той остана непреклонен. Заряза спорта и реши да се върне към учението.

Когато завърши с пълно отличие Университета на Южна Калифорния, той постъпи във военноморските сили, а после беше приет в Основния отряд за подводно унищожаване — ООПУ. Това беше най-тежкото изпитание, преживяно от Харват до този момент, но мисълта, че щом баща му е успял, значи ще успее и той, го тласкаше напред.