Читать «Тайният орден» онлайн - страница 30

— За първи път чувам тези имена — призна Харват.

— Аз също — обади се Стареца. — Кои са те?

— Хора от частния сектор. Основно от средите на инвестиционното банкиране — обясни Луис. — Заради затрудненията, които търпи икономиката ни, и начина, по който ни сочат с пръст, мислехме да вземем за следващ председател или председателка човек извън федералния резерв. Нещо като струя свеж въздух.

— Колко души знаеха, че те са начело на списъка с избрани? — погледна го Харват.

— Малцина от организацията.

— А извън нея?

— Самите кандидати и няколко репортери, следящи финансовата сфера, които излизаха с предположения кой би могъл да влезе в списъка, макар че доколкото ни е известно, никой от тях не е успял да се добере до нашите петима.

— Бюрото знае ли това?

— Всичко — потвърди Джейкъбсън. — Започнаха вече да разпитват всеки от нас, който е имал известен достъп до информацията. Първата ни цел е да намерим отвлечените и да сторим така, че похитителитеда си получат заслуженото. Затова провеждаме тази среща с вас.

— Да си получат заслуженото? — повтори Харват. — Съжалявам, но според вас с какво точно се занимаваме ние?

— Обърнаха се към нас заради нашия опит в отвличанията и откупите — обясни Стареца и улови ръката на Харват над лакътя.

Харват знаеше, че богатите компании и частни лица често привличат специалисти по отвличания в подкрепа на усилията на ФБР.

— Много хора се занимават с отвличания и откупи — заяви той. — Защо точно ние?

— Защото — отговори Луис — искаме най-добрите, а препоръките за вас бяха получени от най-високо място.

— От кого?

— Мисля, че отговорът, който търсиш — поправи Стареца Харват, — е благодаря.

— Няма нищо — успокои го Луис. — Господин Харват, Стефани Гало е моя лична приятелка от много години. Тя беше близка и с председателя Сойър, преди да почине. Когато отвлякоха дъщеря ѝ, докато бе доброволец в Афганистан, вие бяхте човекът, когото президентът лично ѝ препоръча да наеме, за да прекоси червената лента и да ѝ върне дъщерята, и вие сторихте точно това.

Харват добре помнеше случая. Талибаните бяха пленили Джулия, дъщерята на Гало, и я държаха като заложник, за да я разменят с много опасен член на „Ал Кайда“. Участието на Харват беше известно на малцина, още повече заради факта, че той беше тайно препоръчан на семейство Гало от президента.

— Не обсъждаме нашите клиенти или нашите операции — отговори той.

— Което искрено уважавам — заяви Луис. — Както казах, трябва ни някой, който умее да пази тайна.

Стареца отново потупа Харват по ръката.

— Всичко е наред. Семейство Гало са информирани за срещата ни с господин Луис.

— И така да е — отвърна Харват. — Онова беше в Афганистан. Тук сме в Съединените щати. Правилата са различни,многоразлични. Не казвам, че не можем да помогнем, но без искане на откуп въпросът почти напълно попада в сферата на съобразяване със законовия ред. На екип по отвличанията и откупите не биха позволили да направи нещо повече.