Читать «Тайният орден» онлайн - страница 28

— Имаме известно влияние тук.

— Някаква представа защо са отрязали ушите ѝ? — обади се Карлтън. — Да не е чула нещо, което не е трябвало?

— Доколкото знаем, знакът сочи точно в обратната посока. Някой май е решил, че не е слушала както трябва.

— Имате ли по-ясна снимка на табелката със знака на шията ѝ?

Джейкъбсън извади друга снимка от папката си и я плъзна през масата. Харват я вдигна, а Стареца извади очила от горния си джоб. Още неуспял да ги сложи, той чу как Харват шумно издиша.

— Какво е това?

Харват подаде на шефа си увеличена снимка на знака върху табелката на шията на мъртвата. На него бяха нарисувани череп и кръстосани кости с корона над тях. Образът беше зацапан с кръв, като че ли кървящите пръсти на жертвата бяха минали през него. Карлтън прочете на глас изписаните отдолу думи:

— Дървото на свободата трябва да се подхранва от време на време с кръвта на патриоти и тирани. — Вдигна очи и добави: — Чувал съм това и преди. Кой го е казал?

— Томас Джеферсън — отвърна Харват.

— Точно така — потвърди шефът на сигурността. — Смятаме, че имаме работа с екстремистка група, насочила дейността си срещу Федералния резерв.

— Какво означават буквите отдолу? С.Н.С.?

— С.Н.С. е съкращение с множество значения — скорост на светлината например. Може да означава всичко.

Старецът смени тактиката и зададе друг въпрос:

— Доколкото е известно, госпожа Маркорт е била отвлечена от дома си, нали?

— Това разбрахме по думите на съпруга ѝ. Да.

— Той има ли някакви подозрения, някаква идея кой би могъл да я отвлече и защо?

— Не — отвърна шефът по сигурността — Той и трите им деца вече спели. Клер останала да допие виното си. Няма следи от нахлуване с взлом. Обичала да седи до късно край басейна. Предполагаме, че е била там, когато са я нападнали и отвлекли.

— Но защо да я отвеждат до Джекил Айлънд?

— Почти сигурни сме, че знаем защо. Джекил Айлънд е мястото, където е изготвен първоначално Законът за федералния резерв — още през 1910 година на поредица от тежки заседания. Няма да го узнаете, ако слушате смахнатите привърженици на конспиративните теории. Според тях срещите са били само сборища в прослава на дявола с жертвоприношения на животни.

— Много лошо — каза Харват, усетил колко жизненоважен е този въпрос за шефа по сигурността.

— Дали заседанията са били секретни по един или друг начин? Естествено, че са били. Предвид деликатността на задачата им, нищо чудно да е било така. Ако аз бях техният директор по сигурността тогава, щях да ги посъветвам да направят точно това, което са направили, и да стоят колкото е възможно по-далеч от радиолокационните уреди. Пазим в тайна много от оперативните си дейности, защото се налага заради сигурността, но това само подстрекава лудите. Нямате представа какви огромни неприятности си имаме с тези хора. Не минава и ден, без да се сблъскаме с каша, забъркана от тях.

— Мога да си представя — увери го Стареца и добави следващ въпрос: — Имало ли е искания за откуп?

— Не сме сигурни — отвърна шефът по сигурността и плъзна друга снимка през масата. — Намерихме и това на местопрестъплението.